“Берлинската декларация” на ЕС

Политици от всички разцветки се съгласиха с изявлението на шефа на фракцията на либералната партия Гидо Вестервеле, който заяви :

“Ако я нямаше Европа, би трябало спешно да я изнамерим. Даже и да ни беше донесла само последните 50 години на мир, пак щеше да си заслужава да я имаме.”

Все пак, либералите, както и останалите две опозиционни фракции се подразниха от наличието на “задкулисна дипломация” при подготовката на “Берлинската декларация” на ЕС, която ще бъде приета в края на седмицата. Както заяви шефът на парламентарната фракция на либералите, документът не засяга само държавните и правителствени ръководители на общността, а всички европейски граждани, които са част от общността. За момента обаче - думата на държавните и правителствени ръководители тежи повече от тази на обикновенните граждани. Неблагоприятен е обаче фактът, че подготвяната декларация беше подложена на такива принципни критики от страна на депутатите в Берлинския Бундестаг. Европейският конституционен договор би трябвало да направи Европа по-демократична и по-парламентарна. Проекто-конституцията обаче се провали на референдумите във Франция и Холандия и оттагава работата по нея е на практика замразена. Германското правителство иска сега да деблокира ситуацията и да предприеме нов опит по приемането и. Това потвърди федералният външен министър Щайнмайер пред Бундестага. Дали това ще бъде вписано и в Берлинската декларация – не е ясно. Той се задоволи да направи само общо изказване за нуждата от нова интеграция :

“С други думи: в многозвучието на глобализирания свят европейците ще могат да бъдат чути, само ако говорят в един глас, и ще могат да защитават ефективно интересите си, само ако действат единно. Мисля, че това е тъкмо онова, което гражданките и гражданите очакват от своите отговорни политици.”

Шефът на опозиционната партия на левицата Грегор Гизи смята, че провалът на конституцията се е дължал на това, че французите и холандците са почувствали ЕС като неолиберален проект, комути недостига социалното измерение:

“Сега се мисли само за трикове, как конституцията да се приеме без референдуми – това обаче не е решение! Трябва да изработим една значително по-кратка и по-ясна конституция, която да издига на преден план правата. Тогава трябва да се проведат навсякъде референдуми и само ако навсякъде мнозинството каже своето “Да” – тогава ще имаме действителен демократичен напредък в Европа.”

Ренате Кюнаст – председателка на фракцията на зелените допълни:

“ЕС не бива повече да означава конюнктурни печалбарски интереси на икономиката . През следващите 50 години ние действително трябва да градим една социална и екологична Европа. Тогава ние бихме искали да имаме същата притегателна стойност, каквато имаме по отношение на мирното съществуване в Европа.”

Християндемократът Андреас Шокенхоф на свой ред изрази своята визия:

“Колкото по-голям и необозрим става ЕС, толкова повече хората се питат: “Какво прави ЕС за нас, за какво ни е нужен той и какво маркира неговото своеобразие, отличаващо го от други организации. Това е въпросът, отнасящ се до самите нас - европейците”