Берлин: примката се затяга

Ангела Меркел отново е канцлер. Тя има нов външен министър, но това не променя много. Само във външната политика федералният канцлер определя изцяло посоката. Бившият външен министър Щайнмайер, който би предпочел политика на по-голямо разбирателство с правителствата на Пекин и Москва, вече усети това. Между другото след влизането в сила на Лисабонския договор външната политика ще се определя повече отвсякога от ЕС.

Под знака на кризата

Иначе: сега либералите са коалиционният партньор на Християндемократическия съюз на Ангела Меркел. Те са поддръжници на политиката на съкращения в социалната сфера. Но най-големите съкращения в следвоенната история на Германия предприе социалдемократът Герхард Шрьодер по време на мандата си като канцлер. По негово време бяха дерегулирани финансовите пазари, а корпоративните данъци и данъците на високите доходи бяха понижени.

Герхард Шрьодер действаше под натиска на глобализацията, на непостоянството на капитала и работните места. И все пак успя да намали безработицата, която заплашваше да блокира държавата. С цената на тежки социални последствия за много хора и с цената на загуба на властта.

Политиката на Ангела Меркел през втория й мандат също ще бъде по-силно повлияна от световната икономика и политика в сравнение с първия й мандат. За да се справи с финансовата криза и последствията от нея, Меркел ще трябва да има предвид огромния държавен дефицит. Тя ще трябва да удържи покачването на безработицата в граници, за да не се окаже накрая там, където започна Герхард Шрьодер, само че този път с държава, която е финансово неспособна да действа. Освен това Меркел трябва има предвид натиска предимно от страна на САЩ. Тя трябва да подсили търсенето вътре в страната, за да не се стигне до по-голяма криза поради липсата на равновесие в глобалната търговия.

Без алтернатива

Всичко това е заложено в работната програма на Ангела Меркел, в коалиционния договор. Меркел отстъпи пред настояването на свободните демократи и на баварския Християнсоциален съюз за намаляване на данъците, тъй като осъзна, че може да представи тази стъпка като една от мерките за подсилване на търсенето вътре в страната. Тя самата призна, че стратегията за постигане на икономически напредък чрез намаляване на данъците е рискова. Същевременно обаче Меркел не вижда алтернатива. Така както и Шрьодер не виждаше алтернатива на неговите социални реформи.

Как Меркел възнамерява да се справи с огромните държавни дългове е все още неясно. Не е ясно и как ще намали безработицата сред по-ниско квалифицираните, което от своя страна е предпоставка за контролирането на държавните финанси. Много въпроси все още са открити. А германците тръпнат в очакване на отговорите.