Берлускони - бъдеще

Берлускони е на власт от юни 2001. Така че той отдавна е надминал средната продължителност на мандата на италианските премиери след 1945, възлизаща на 11 - 12 месеца. Само че предвид растящите трудности в кабинета и управляващата коалиция, неотдавнашното му заявление, че ще бие всички рекорди, най-вече онзи на своя политически ментор Кракси, управлявал от 1983 до -87 година, това не прозвуча особено убедително. Когато 67-годишният милиардер се възползва от коледните празници за да отслабне и да си направи козметична операция, тъй като, както лично обясни, трябвало да прави "bella figura" в медийното общество, не всички намериха това за весело. Защото Италия има достатъчно проблеми. Според допитване от началото на този месец три четвърти от италианците смятат повишенията на цените за "големи" до "прекалено големи"; съответно е намаляло и тяхното потребление. Това се свързва от хората с въвеждането на еврото - половин година след идването на власт на Берлускони. Последният с удоволствие би сложил актуалните икономически и финансови затруднения на сметката на еврото, ако това беше икономически убедително и политически коректно в общоевропейски контекст. Оплакванията на гражданите засягат Берлускони на най-чувствителното му място, тъй като те го избраха, очаквайки, че като успешен предприемач той просто ще приложи концепцията си на държавно равнище. Ако хората между Алпите и Сицилия решат обаче, че при Берлускони те изобщо не са по-добре, отколкото бяха при предходните леви правителства, това ще означава, че водачът на "Форца Италия" не е спазил обещанията си и че е на път да изгуби ореола си. Мнозинството италианци не намират реалните или предполагаеми финансови прегрешения на Берлускони, от времето му като предеприемач, за така сериозни или за пречка на работата му като министър-председател. Само че хората биха искали все пак спокойствие на този фронт. Вместо това, Конституционният съд обяви за нищожен приетия от парламента закон за имунитета на титулярите на петте най-високи длъжности в държавата. Така че Берлускони ще трябва отново да се изправи пред съдиите в Милано. А това се отразява върху работата му като държавник. Също и новият медиен закон, облагодетелстващ донякъде медийната империя на Берлускони, ще трябва да бъде преразгледан от парламента, след като бе върнат от президента Чампи. Най-малкият коалиционен партньор, Християндемократите на центъра, са най-недоволни на този етап: те говорят, че Берлускони бил за тях повече бреме, отколкото благословия. Въпреки разговорите, които Берлускони проведе с техния шеф Фолини, той не успя да премахне натиска върху коалицията. Фолини не е готов да влезе в кабинета и да се обвърже по този начин с правителствената дисциплина. Християндемократите искат да повишат тежестта си в коалицията с оглед на избора на кандидатите за предстоящите избори за Европейския парламент, както и на общинските избори през юни. По този начин те се оказват преки конкуренти на "Форца Италия" на Берлускони. А това предизвиква търкания, които няма изгледи да намалеят. Натискът върху Берлускони расте.