Берлускони или новата заплаха за стабилността на еврозоната

Ако за германците раздялата с марката бе същевременно прощаване със символа на следвоенния просперитет, за италианците раздялата с лирата бе началото на нещо непознато за страната – стабилна парична единица в лицето на еврото. Но дали евромонетите с лика на Данте и занапред ще останат стабилни, зависи както от политиката на Европейската централна банка във Франкфурт, така и от икономическата политика на Рим.

Феноменът Силвио Берлускони има не само италианска, но и европейска окраска

Онези, които гласуваха за връщането на Берлускони на политическата сцена, едва ли осъзнават, че със своя глас подкопават не само стабилността на Италия, но и на еврозоната като цяло. Конкретна заплаха се съдържа в икономическата програма на Берлускони.

Тя между другото предвижда възкресяването на един позабравен проект, наречен “понте ди Месина” – построяването на висящ мост до остров Сицилия. Средствата за него възлизат на около четири милиарда евро. Същевременно италианската хазна е на път да се лиши от пет миларда евро приходи, ако Берлускони наистина премахне данъците върху недвижимите имоти и извънредния труд.

Подобни начинания, макар и твърде популярни сред избирателите, могат да се финансират само по един начин – за сметка на ново задлъжняване на италианската държава, която и без друго е свръхобременена с дългове. Според последните данни на Евростат те възлизат на 104% от брутния вътрешен продукт и по този “отрицателен” критерии Италия е на първо място в Европейския съюз. Противно на популистките критики, правителството на Романо Проди бе тръгнало в правилна посока. Годишният дефицит в държавния бюджет спадна от 4,2% от брутния вътрешен продукт през 2005-та на 1,9% през миналата година. Независимо от това, на плакатите, подкрепящи предизборната кампания на бъдещия премиер, можеше да се прочете:

“Свети Берлускони, спаси ни от злото, наречено Проди”

Ако новият “светец” реализира икономичеката си програма, годишният дефицит на Италия ще прекрачи 3%-овата Маастрихтска бариера, а този критерии е гарант за стабилността на европейската парична единица. Единствената утеха е, че вероятно Берлускони отново няма да осъществи предизборните си обещания. Колкото и странно да е, неговите избиратели твърде бързо забравиха равносметката на предишното му управление и решиха да опитат още веднаж. Изглежда те са забравили и една италианска поговорка, която гласи, че “най-добрият учител е опитът, но той идва едва тогава, когато вече е твърде късно”.