Бил ли е Хитлер фен на Китай?

"Мършав, с хлътнали бузи и тъмна коса, която пада в лицето му, зле облечен" - така е описан Адолф Хитлер през 1910 година от един бивш негов съквартирант в едно мъжко общежитие във Виена. По онова време Хитлер изкарва прехраната си като рисува пощенски картички и нито той самият, нито пък някой друг подозира какво ще се случи с него по-нататък.

По онова време Хитлер случайно попада на едно китайско семейство с фамилията Чеунг, което тутакси го посреща с отворени обятия. Те дълго време го гощават и подкрепят финансово. След австрийския аншлус Хитлер нарежда на хората си да издирят някогашния му меценат. Но тази акция приключва без успех. Затова пък Хитлер дава израз на дълбоката си благодарност към двамата китайци в своята автобиография. В китайските социални мрежи този анекдот се споделя с удоволстиве. Той доби особена популярност около 70-та годишнина от смъртта на фюрера.

Има ли свидетелства?

Съмнително е обаче дали тази история отговаря на истината. В "Моята борба" във всеки случай няма да открием гореспоменатия пасаж. Историкът Петер Лонгерих, публикувал неотдавна обширна биография на Хитлер, а преди това и биографии на Химлер и Гьобелс, споделя, че той не е открил свидетелства за това, но не изключва да има нещо вярно. "Ако Хитлер наистина е имал контакти с китайско семейство, той трябва да ги е премълчавал поради расистките си убеждения. Защото, според него, и азиатците са били малоценна раса", добавя ученият.

"По време на националсоциализма в Германия се правят опити да се попречи на сключването на бракове между германци и азиатци", изтъква Лонгерих. В антипатията на Хитлер към азиатците откриваме само едно-единствено изключение. "Той е говорил с възхищение за японците като войнствен народ", посочва историкът. Това обаче се обяснява по-скоро с неговите стратегически съображения: той вероятно е предполагал, че евентуален съюз с Япония би отклонил вниманието на САЩ към Тихоокеанския регион. Следователно разпространеното в Китай твърдение, че Хитлер не можел да понася японците и всъщност предпочитал съюз с Китай е само слух.

Китайският президент и Хитлер били приятели?

Сайтът на китайския "Народен вестник" също допринася за разпространението на митовете около Хитлер. Голям шум вдигна например материал под заглавие "Любов и омраза между Чан Кайшъ и Хитлер". В него се казва, че някогашният китайски президент хвалел германските добротели и дори бил изпратил сина си в Берлин да се учи на тях от самите германци. Може и да е вярно. Само че след тази информация в материала е изложена сензационната теза, че с идването на националсоциалистите на власт двете страни започнали едва ли не медения си месец?!

За пример се посочва между другото изпращането на германски военни експерти в Китай, сред които и главнокомандващия въоръжените сили Ханс фон Зеект. Само че този обмен започва преди идването на Хитлер на власт. "Освен това в нацистка Германия тези военни съветници не са смятани за пратеници на Райха", казва Лонгерих. Хитлер слага край на прокитайския курс на германското външно министерство през 1937, когато Япония напада Китай. "В японско-китайския конфликт Хитлер и външнополитическият му съветник Рибентроп застават на страната на Япония", посочва историкът.

Къде остава тогава взаимната симпатия между германския диктатор и китайския президент, за която свидетелствала, според автора на публикацията, кореспонденцията помежду им? Какво да кажем за дребните подаръци, които двамата си разменяли в знак на дълбоко приятелство? Ако Хитлер наистина е изпитвал тъй добри чувства към Чан Кайшъ, той трябва дяволски изкусно да ги е прикривал. Защото според историка Петер Лонгерих, няма свидетелства за прокитайски изявления от страна на Хитлер по време на разговорите му с неговите приближени.

Не му е известно и увлечението на Хитлер по китайската култура. Според слуховете, край леглото му винаги лежали пръснати немски преводи на китайски класици. И пак според тях, Хитлер особено харесвал съчинението "Изкуството на войната" на Сун Дзъ.

Само че Сун Дзъ няма как да е бил любимият автор на Хитлер, защото този известен китаец е бил голям пацифист. "Война се води само тогава, когато не може да бъде предотвратена", е казал Сун Дзъ.

Какво знаят китайските ученици?

Остава въпросът защо някои китайци на всяка цена искат да създадат впечатлението за близост между тяхната страна и Хитлер? В Народната република периодично се възхищават на мъжа с мустачките. "В Китай често ми казват, че през Втората световна война една сравнително малка страна като Германия почти завладяла и покорила Европа, а това било огромен успех", споделя Томас Хеберер, който е експерт по Китай. Зад възхищението на китайците вероятно се крие желанието им за силен водач, който да обединява народа и с авторитарна власт да го прави силен и могъщ.

Същевременно обаче китайците не знаят почти нищо за ужасните престъпления на националсоциализма. "Китайските ученици знаят точно толкова малко за Втората световна война, колкото и знаят германските ученици за Опиумните войни", пише Свен Ненке в книгата си "Гола сватба: как се научих да обичам Китай". В нея авторът с хумор описва преживяванията си в Китай, където е бил лектор на Германската служба за академичен обмен. "Ако кажеш на някой таксиметров шофьор, че си от Германия, той непременно ще ти отвърне: "Хитлер не добре. Хитлер лошо. Футбол добре", разказва той.

Добре би било в такава ситуация да се каже и това: "Хитлер, Япония, приятели". Защото фактът, че въображаемият идол Хитлер се съюзява със заклетия враг на Китай ще избие и последната илюзия от главата на китайските му фенове...