1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Битката за Върховния съд на САЩ

28 юли 2005

Борбата за Върховния съд в САЩ е преди всичко борба на различни идеологии. Под заглавие “Горещи дни за идеолозите” седмичникът “Райнишер меркур” помества следния коментар от Робърт Голдман:

https://p.dw.com/p/AuIL

Стартът бе даден с оставката на съдийката Сандра Дей О Конър. Вестник “Ню Йорк таймс”, образецът на сериозна журналистика в Америка, посвети на новината огромно заглавие от единия до другия край на първата си страница. В самия материал се говореше за “армиите от идеологически активисти от двете страни” (ляволиберална и консервативна), които се хвърлят в битката.

За овакантеното място бе номиниран Джон Робъртс – истински политически шедьовър на Буш, защото Робъртс е консервативен наистина, но с кротък нрав и се радва на всеобщо признание във Вашингтон като отличен юрист. На дясното крило на политическия спектър цареше мълчание. Първоначално замлъкнаха и бойките застъпници за правото на жената на аборт, за легализирането на хомо-брака или за правото на онеправданите класи на позитивна дискриминация.

Наблюдателите се питат дали Робъртс ще последва примера на предшественичката си Сандра Дей О Конър, за която никога не можеше да се предвиди как ще гласува, или ще се придържа по-скоро към гласуващите винаги консервативно съдии Антонин Скалая и Кларънс Томас. Очаква се, че опитът на Робъртс като адвокат и съдия ще му помогне, когато през септември бъде подложен на разпит от искащите да узнаят всичко сенатори-демократи. Но дори и за закоравяли либерални сенатори като Едуард Кенеди ще бъде трудно да се противопоставят на утвърждаването на президентския кандидат.

В този дебат става дума за принципни неща, тъй като Върховният съд играе важна роля в разпределението на силите в Америка. Затова почти никой не възразява против необходимостта от задълбочен дебат при разпита на новите кандидати. Проблемът обаче е в това, че днес Вашингтон не е толкова арена на различни виждания, с които претърпелите поражение при гласуването биха могли да се утешат. Днес тук се води по-скоро окопна война между непримирими политически врагове, война в която на първо място стои идеологията. А идеологията осуетява или намалява готовността за разбирателство.

Впрочем дебатът около назначаването на Робъртс не е краят на схватката. След това предстои нов сблъсък, а именно когато председателят на Върховния съд също подаде оставка. Това е само въпрос на време, тъй като Уилям Ренкуист страда от рак. Тогава за президента Буш ще се отвори възможност за ново назначение и либералите сигурно пак ще настръхнат. “Ню Йорк таймс” вижда вече как батальоните се стягат за битката около наследството на Ренкуист.

Най-важният въпрос обаче е дали господството на идеологиите ще се окаже съпътстващо явление на президентството на Джордж Буш или сблъсъкът между непримирими позиции ще надживее неговото управление и ще наложи траен отпечатък върху американската политика. Ако наистина стане така, това ще бъде едно неблагоприятно развитие в политическия живот на Америка.