Битката на германския вътрешен министър срещу правоватадържава

Волфганг Шойбле иска в екстремни случаи, да се разреши, целева екзекуция на предпологаеми терористи. Въпрос: какво означава екстремен случай? Шойбле иска още, законът да разпознава престъпление «участие в заговор». Въпрос: кога може да се говори за заговор? Шойбле иска затвор за хора, застрашаващи евентуално националната сигурност, и още: да се наложи забрана за използване на интернет или на мобилни телефони от заподозрени в тероризъм лица, които не могат да бъдат незабавно екстрадирани. Въпрос: какво означава «застрашаващо сигурността ни лице»?

Самият Шойбле лесно би намерил отговор на всички тези въпроси и докато той не намира политическо мнозинство за всичките си фантазии, застрашаващи демокрацията, основания за безпокойство няма. Само че опитът с този министър от ХДС сочи, че той действа по убеждение и успява да смекчи душата на коалиционния си партньор – социалдемократите. Те засега все пак възнегодуваха с предпруждения, че не свободата не бива да се застрашава и убива. Само че, как да се врява на тази партия, от чиито редици произхожда предишният германски министър на вътрешните работи Ото Шили? В името на световната борба срещу тероризма Шили предизвика множество промени в закона и подготви навремето почвата за сега наблюдаваното съзнателно предизвикване на паника.

Хора от обкръжението на Шойбле предупреждават редовно за опасност от тероризъм в Германия. Нито веднъж обаче не беше дадено конкретно доказателство за замислена терористична атака. Този, който си играе със страха на хората, злоупотребявайки с желанието им за сигурност, не може да носи политическа отговорност.

Вярно, фактът, че досега Германия беше пощадена от терористични атаки е може би резултат и на по-широките правомощия, които получиха тайните служби и полицията. Това обаче не може да се докаже. Същото важи и за предположението, че липсата на терористични атаки в Германия е в резултат на категоричното «не», което бившото германско правителство заяви по адрес на водената от САЩ война в Ирак. Нека да предположим следното: Шойбле все пак успее да прокала новите си идеи и въпреки това в германия се стигне до кървав атентат. Какво още ще посика след това вътрешният министър?

Да се надяваме, че на Шойбле няма да му се наложи да отговаря на този въпрос. И докато в главата му се въртят всякакви черни сценарии, няма да е зле да се вслуша в думите на подчинените си, които имат богат опит. Например: председателят на полицейския синдикат Конрад Фрайберг. Проблемът, казва той, са не липсващите закони, а недостатъчното им приложение. Така че, ако някога все пак избухне бомба и атентаторът – самоубиец повлече със себе си и много невинни граждани, това може би ще се дължи и на онези пропуски, от които се оплаква шефът на полицейския синдикат Фрайберг, а именно: надостатъчно персонал и пари, за да се следят денонощно стотина опасни за сигурността на държавата лица.

Шойбле аргументира новите си атаки с това, че конституцията ще се срине, ако не бъде актуализирана съобразно новите опасности, които той обича да скицира. В действителност обаче германският министър на вътрешните работи се държи така сякаш е готов да прескочи конституцията, ако му се удаде да осъществи визиите си чрез непрестанно систематично внушаване за очакваната терористична атака в страната.