Битката срещу търговията с деца

Съботната вечер е отредена за парти, макар че осемте момичета не са били извън кризисния център от месеци насам. В компютърната зала момичетата подготвят списъка с песни, които искат да чуят. Едва тук са се научили да робятат с компютър.

Живот по правила

Във великотърновското село Балван, далеч от шума на големите градове, животът на тези деца трябва да се промени из основи. 13-годишно момиче обяснява:

"Всъщност на всички животът е бил много различен. Много от момичета са живели досега без правила. Докато тук има правила за всичко. Не бива да се обиждаме, да се бием, такива неща, които си ги има и в обществото, но е според това, в каква среда ще попаднеш".

13-годишното момиче не иска да разказва за онова, което е преживяло. Но и то като останалите деца в кризисния център е било продадено от родители или роднини на трафиканти и са били принуждавани да крадат, просят или проституират в Германия, Австрия и Гърция.

В кризисния център в Балван за тях работят педагози, психолози и социални работници с една цел: да ги подготвят за нов живот. Само до преди година тези деца, жертва на нелегалния трафик, са оставяни в обикновени домове за социални грижи, където работещите там не са в състояние да им помогнат. Така не след дълго децата попадат отново в онази престъпна среда, от която полицията ги е измъкнала.

Връщането в семейството е не винаги удачен вариант

Точно затова децата в кризисните центорове са строго охранявани. Контактът със семействата им се възстановява бавно и постепенно. И не винаги това завършва щастливо. Има семейства, които продават за втори път децата си. Най-застрашени са децата от ромските семейства, обяснява Мария Тодорова, която е социален работник в дома в Балван:

"Съвсем логично е, че децата не са правили това сами. Имало е хора, които са били зад тях, които са платили дори много пари за тях и няма да ги оставят ей така."

Проблемът с децата, жертва на нелегален трафик, стана очеваден, след като преди година Австрия върна обратно в България 15 деца, заловени да крадат.

Предупреждението и натискът от страна на Виена

карат София да реагира. Междувременно в България има три кризисни центъра, като всеки може да приюти до десет деца. Само че тези проекти, колкото и да са добри, не могат да разрешат проблема. От министерството на социалните грижи в София твърдят, че годишно има около 40 случаи на деца, жертви на трафик, но и припомнят, че с влизането на България в ЕС прехвърлянето на децата през граница става много по-лесно. Освен това полицията успява да залови само малка част от тях и от трафикантите им.