Блясъкът и нищетата на патриотизма

Няколко години след края на Втората световна война политологът Долф Щернбергер се занивама с въпроса как да бъде формулиран патриотизмът в Германия след грехопадението на войната. Той облича отговора си в едно единствено понятие: конституционен патриотизъм. Според Щернбергер, конституционният партиотизъм не е заместител на конвенционалния национален патриотизъм, а се гради на свой собствен фундамент. Патриотизмът и конституцията са тясно свързани помежду си.

Крехкият чар на конституцията

Днес, почти 40 години след епохалното понятие на Щтернбергер, възниква въпросът колко конституционно-патриотични са германците? И как се отнасят към своята конституция във времето на стреса от миграцията? Може да се каже, че голяма част от германците признават върховенството на конституцията. Ясно е обаче и още нещо: патриотичните чувства на мнозинството германци не се изчерпват само с конституцията. Повечето германци се чувстват много повече свързани със страната си, отколкото с конституцията. И това се дължи на факта, че конституцията, както и конституциите на другите страни, има абстрактен характер. Материалното ѝ съдържание се изчерпва в няколко листа хартия и не излъчва чувственост. А може би патриотизмът има нужда именно от чувственост?

Максимална провокация

И обратното. Да вземем например дискусията за никаба. Никабът е чувствен, каквото и да говорим за това парче плат. В своята отблъскваща форма той веднага се набива на очи и буди сред повечето германци бурни чувства, в повечето случаи - отрицателни. Най-често срещаното възприятие е възмущение: как се осмеляват да се обличат така тук, в Германия? Никабът има свойството на максимална провокация. В никаба си проличава, че чувствата на доверие и отчужденост, интеграция и изключване до голяма степен се базират на сетивния опит. Светът е нещо конкретно и човек реагира на конкретността много по-силно. Абстракцията не е най-голямата му сила и той не се осланя много на нея. Същинските чувства текат по други канали. Чувството за принадлежност е свързано с много възбуда.

Смел експеримент

Разкъсването на тази връзка между чувството за принадлежност и възбудата -това е големият експеримент, на който се е посветила Германия под ръководството на Ангела Меркел. Поддръжниците на този експеримент се вдъхновяват от писанията на известни теоретици за т. нар. "мултипна", "хетерогенна" и "налична" идентичност. "Ние не можем да си избираме хората, с които да живеем", пише философката Джудит Бътлър, една от звездите на постидентитарната фирософска среда. Може би.

Въпреки това трябва да гледаме на нещата спокойно. Хората, във всеки случай повечето от тях, са не само емоционални, но и изключително консервативни същества. Те харесват света такъв, какъвто е. Те се обявяват и за промени, но в определени граници.

Конституционни патриоти и конституционни отрицатели

Днес обаче промените се извършват бързо. Твърде бързо, според мнозина. Страната се променя със слисващо бързо темпо. Хората са издържливи същества, но не бива да ги претоварваме излишно. Политическите анкети показват, че прекалено бързите промени поставят под натиск демократичните култури. Затова нека понамалим темпото, за да не се превърнат конституционните патриоти в конституцинни отрицатели. А това, че са годни за тази роля, германците ясно доказаха по времето на националсоциализма. Така че, нека да включим на по-ниска предавка! Това ще предпази германците не на последно място и от самите себе си.