1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Богатите не държат на думата си

БМ/ВШ/ЗЦ13 юли 2009

Богатите държави обещават все по-големи суми за развитие, но рядко изпълняват обещанията си, се отбелязва в поместен в "Зюддойче цайтунг" анализ под заглавието "Да даваш е по-почтено, отколкото да обещаваш".

https://p.dw.com/p/Im9g
Не всички одобряват действията на Г-8Снимка: AP

На последната си среща на върха в Акуила водещите индустриални държави обещаха на бедните дребни селски стопани /основно от Африка/ милиарди за развитие на тяхната дейност. И то въпреки че от гледна точка на икономическата криза и скъпите програми за насърчаване на конюнктурата индустриалните държави не са в състояние да проявяват прекомерна щедрост.

G8 Gipfel in L`Aquila, Italien: G8- und G5-Regierungschefs
На срещата в Акуила бяха обещани поредните милиардиСнимка: AP

Откъде идва тази благосклонност в тежките времена?

Причината едва ли е в становището, че помощта за борба срещу световната бедност е необходима. По-скоро Обама, Меркел и колегите им се опасяват, че ще бъдат наказани политически, ако откажат финансова подкрепа. И всъщност на Г-8 не им оставаше нищо друго, освен да помогнат. Или да дадат вид, че правят нещо. Опитът от последните години показва, че фактически отпуснатите суми от държавите-донори са значително по-скромни от обещанията, дадени по време на срещите на върха. За което особено добър пример е селското стопанство, което сега трябва да бъде насърчено от специално създаден фонд.

Преди година хората в редица бедни държави излязоха на протест поради рязкото повишаване на цените на хранителните продукти. И тъй като самите развиващи се страни произвеждат твърде малко, им се налага да плащат за скъпия внос. Още тогава донорите обещаха 12 млрд долара в помощ на дребните селски стопани, но и до днес от тази сума не е постъпило почти нищо. Макар отдавна да е ясно, че хората в бедните страни могат да получат достатъчно продоволствие на поносима цена само при положение, че местните селяни произвеждат повече, неотдавна донорите намалиха финансовата подкрепа именно за селското стопанство.

Богатите страни могат лесно да подлъжат световната общественост за реално оказаната помощ. Обвързващи правила за разходите на правителствата за помощи няма. И остават само ограничени възможности за контрол на сумите. Дали например опрощаването на дългове е част от официалната помощ за развитие? Или пък военните разходи, щом армията подпомага възстановяването на дадена страна?

G8 Logo in Rom 2009
Богатите страни могат лесно да подлъжат световната общественостСнимка: AP

Особено абсурдни обещания

Такива изглеждат обещанията за помощ за развитие в контекста на търговската политика на индустриалните държави. Те субсидират селското стопанство до такава степен, че селяните от богатите страни могат да пуснат излишъците на пазара с дъмпингови цени. Същевременно индустриалните държави продължават да настояват, че бедните страни трябва да намалят защитните си мита.

Т.е. дребният селянин от Замбия, който е успял с чужда помощ да се сдобие с някоя и друга крава, няма никакъв шанс, понеже сънародниците му си купуват вносно мляко на прах с ниска цена благодарение на субсидиите. Докато индустриалните държави провеждат такава политика, всяка помощ за развитие е безмислена.