Болната "гранд дама" на Европа

Има повод за загриженост в Европа. Поражението на Доминик дьо Вилпен и Жак Ширак в спора около реформата на трудовия пазар дава своето отражение и изван границите на Франция. Тъкмо започна плахото съживяване на икономиката на ЕС, което от години насам за първи път буди и известни надежди и ето че политиката се проваля и затъва в реформаторски страх. Сега вече за дълго няма да може да се разчита на френското застъпничество за модернизиране на общата икономика. Поне до предстоящите идната година президентски избори, но по всяка вероятност и по-дълго. Разбира се това не пречи на Германия и другите страни-членки да продължат националния курс на реформи. Но с френския провал целта на Лисабонската стратегия от преди шест години се отдалечава в необозримото бъдеще, а именно за едно десетилетие Европа да се превърне в най-силното конкурентоспосбоно икономическо простарнство. Политическият опит обаче показва, че без втората по големина страна Европа трудно би могла да се придвижи бързо напред.Въпреки всичките разширявания Франция, заедно с Германия е двигателят на ЕС. Двигателят обаче нещо забуксува.Не само провалът на трудовата реформа във Франция, но и отрицателният вот на референдума за европейска конституция застрашават както стопанството, така и политическото бъдеще на ЕС. В края на ерата Ширак Франция е вътрешно разпокъсана и като че ли изгуби от погледа си собствената си европейска мисия. От съосновател на ЕС днес Франция се превърна в “болната гранд дама” на Европа. Създалата се ситуация изисква сега от Германия повече политическа отговорност, отговорност която Берлин волю-неволю ще трябва да поеме. Прокарваната понастоящем теза, че след президентските избори всичко ще се оправи не издържа в нито една посока. Защото след отрицателния вот на реферандума за европейска конституция и след успешната улична съпротива срещу реформата на трудовия пазар, новият френски президент едва ли доброволно ще се хвърли към второ модернизиране. Освен ако не съществува някакъв особено силен подтик. Именно този подтик трубва да дойде от Ангела Меркел, когато в началото на 2007 година поеме председателството на ЕС. Естествено, че не бива да се чака дотогава и Германия трябва да реагира още сега, тъй като Парижкият провал е и европейски. Ето защо сега на масата трябва да се сложи една стабилна концепция за бъдещата форма на Европа, за европейската политика и европейските граници. Концепция,по възможност съгласувана с колкото се може повече партньори.

Това ще принуди французите отново да изострят сетивата си за европейските стойности.