1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бомбената заплаха в Банско и щетите от една провокация

5 февруари 2007

Заради бомбена заплаха най-популярният български зимен курорт Банско остана затворен за няколко дни, а провокацията беше наречена “екологичен тероризъм”. И без да е избухнала бомбата в Банско нанесе на България огромни поражения -гледна точка на Емилиян Лилов.

https://p.dw.com/p/AsqT
Хотел "Бор"
Хотел "Бор"

И това ако не е парадокс? – Докато по една от германските телевизии в събота вечер вървеше игрален филм, заснет изцяло в български зимни курорти, макар действието да се развиваше в Русия, в България в един от същите тези ски-центрове полиция и военни стреляха с гаубица по заснежените склонове, за да предизвикат контролирано падане на лавина.

Какво невероятно съвпадение: Във филма, копродукция между Канада, Великобритания и България, сюжетът бе изграден около една лавина, която заплашваше да падне от един глетчер и да погребе един измислен ски-курорт в Урал. Докато филмът вървеше по телевизията на същото място, където той е бил сниман, се случваше нещо подобно, само дето сюжетът този път не бе художествена измислица, а съвсем истински: Неизвестна екологична организация под името “Равноденствие” бе заплашила да взриви поставени в ски-зоната над Банско бомби, и по този начин да предизвика лавина, чиято разрушителна сила да помете курорта Банско в знак на протест срещу застрояването на Пирин.

Оставяме настрана художествените стойности на филма, авторите на който са могли да си наемат консултанти, които най-малкото щяха да им кажат, че глетчерите са от лед, а лавината е незамръзнала снежна маса. Можеха също да изрежат кадрите с българските надписи като БЧК или “Планинска спасителна служба”, щом действието се развива в Русия, но карай да върви – нали е все кирилица, а пък и разликите едва ли са чак толкова големи в представите на западняците, нищо че са минали 17 години, откакто София вече не е най-близкият сателит на Москва. Но това е друг въпрос.

За щастие наказателната акция се размина. Не се размина обаче без щети, които са в няколко направления.

Първо заплахата за бомба в курорт, където 80 на сто от туристите са чужденци, уронва престижа на българския туризъм и нанася удар на имиджа на България като туристическа дестинация. Излиза, че заложеният в Банско взрив и без да е избухнал взривява репутацията на укрепващия български туризъм. Защото утре някой може да се сети напр., че проблемът със застрояването не е само в Пирин, но така също и в Рила, и Родопите или Витоша, да не говорим за българското Черноморие.

Спрените съоръжения в Банско през почивните дни, когато и скиорите са най-много, със сигурност означават пропуснати ползи за милиони за инвеститори и арендатори. Няма да се учудя, ако зад тази откровена провокация стоят други инвеститори, говорещи от името на псевдо-екоорганизации, но преследвайки чисто корпоративни интереси. Още повече, че тази практика ни е позната от годините на българския преход. Много е изписано за мафията в туризма. Твърди се, че за последните 10 години в туризма са изпрани над 3 милиарда долара – това са пари от трафик на дрога и жени, от митнически измами, както и пари на Руската мафия. Черноморската мафия и тази в планинските курорти очевидно са с еднакви корени.

На следващо място провокацията компрометира гражданските инициативи. Защо ли няма да се изненадам, ако организацията “Равноденствие” въобще не съществува, и ако зад нея стоят интереси, чийто пък интерес е да се разправят с природозащитниците като им лепнат етикета “еко-терористи”. Някак си много съмнително и бързо беше измислено и лансирано в публичното пространство определението за раждането на българската екологична “ал-Кайда”. Върши идеална работа!

Не ми е известно, в България да има подготвени кадри, които знаят как се взривяват лавини. За това говори фактът, че полиция и военни не успяха да бутнат лавината над Банско. Но каквато и да излезе истината, ясно е, че в случая някой с някого си разчиства сметките. Лошото е, че това отново става за НАША сметка, което също е изпитана практика от годините на трудния български преход. Очевидно е, че той не е приключил с влизането ни в ЕС!