1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Борба за власт в Монголия

13 януари 2006

Разразилата се напоследък борба за власт в Монголия разкрива отчаянието на мизерстващите наследници на Чингиз хан. Подробности от Хенрик Борк:

https://p.dw.com/p/Atmy
Вестници в Монголия
Вестници в МонголияСнимка: AP

Десет от седемнайсетте министри от бившата комунистическа партия подадоха оставка, като по този начин на практика свалиха правителството. Рядко нещата в монголската политика се развиват така бурно – още повече в този студ.

Чак пък толкова много демокрация вероятно не е имал предвид и американският президент Буш, когато при посещението си в монголската столица Улан Батор миналия ноември похвали монголците като отличници по демокрация. По този начин той се отблагодари на монголското правителство за изпращането на 160 войници в Ирак.

Впрочем последните събития показват, че демокрацията наистина е хванала корен в страната. След мирната революция от 1990 правителството се смени на няколко пъти без никакви проблеми: първо, до 1996, на власт бяха реформираните комунисти, а после, до 2000, либералната Демократическа партия. След изборите през 2004 властта се упражнява от коалиция от бившите комунисти и блок от няколко демократични партии. Мнозинството във Великия народен хурал, парламента, се държи от Монголската народно-революционна партия, бившите комунисти, но министър-председателят, който упражнява същинската власт, е от редиците на демократите.

Това, на което ставаме свидетели в момента, е борба за надмощие, форсирана от реформираните комунисти. Последните искат да образуват коалиция под свое ръководство, като се мотивират с тежкото икономическо положение на страната. Факт е, че през последните петнайсет години Монголия постигна голям напредък по пътя на демокрацията, но в икономическо отношение така и не може да помръдне напред.

Страната си остава все така една от най-бедните в света. Официално една трета от две и половина милионното население на Монголия живее под границата на бедността. Много граждани са така бедни, че неотдавнашното повишение на билетите за градския транспорт едва не доведе до бунт. Страната опитва да се утвърди като пазарна икономика, само че пазарът й е твърде малък за чуждестранните инвеститори. Впрочем положението може да се подобри в бъдеще предвид новооткритите залежи от злато и мед.

Който и да излезе победител от актуалната борба за власт, той ще трябва да обясни на стотиците хиляди мизерстващи монголци как възнамерява да превърне страната и в икономическо отношение в пример за нейния възхвален от Буш успех в региона.