Борислава и малкият Месут: една трогателна история

Телефонът в Българската редакция на Дойче Веле звъни за пореден път. Обажда ни се Борислава Иванова, която случайно попаднала на наш видеорепортаж от Истанбул. В него разказваме историята на 14-годишния Месут, който работи от 7-годишен, за да подсигури прехраната на семейството си. На Борислава ѝ е трудно да говори, защото все още е твърде разчувствана от видяното. Но успява да ни каже, че на всяка цена иска да помогне.

"До края на видеото не ми стигаше въздух"

Свързваме я с нашия колега Тунча Огретен, който е автор на репортажа. Двамата се уговарят Борислава да събере помощи за Месут и малкия му брат и да ги изпрати на Тунча, а той да ги предаде на двете деца.

Борислава открива филма за Месут на нашата страница във Фейсбук. "До края на видеото не ми стигаше въздух", казва ни тя. Жената и преди е помагала на деца в нужда: организирала е изпращане на вещи от първа необходимост за приюта на отец Иван в Якимово. И този път "посредник" е Фейсбук: Борислава попада на постинг на българин, живеещ във Франкфурт, който предлага да се изпратят помощи за децата в Якимово. "Веднага се съгласих - та нали става дума за деца. И това момче ме потърси. Казах, че съм съгласна, ако всичко е прозрачно. Разбрахме се за колко деца говорим. И започнахме да събираме - но не пари, а дрехи", разказва Борислава. "Само за една седмица се включиха между 20 и 30 български семейства и съм благодарна на Господ, че имам такива приятели. Ние сме приятели тук, помагаме си. Намерихме и наш шофьор на бус, който пътува всяка седмица. И той се съгласи срещу една много символична сума да достави събраните от нас помощи."

Самата Борислава живее от десет години в Германия, където работи в сферата на почистването. Работила е в търговски центрове, в банки, но най-вече в училища.

„Свикнала съм да работя между хората, между децата. Аз много обичам децата. Моята любов към децата е още по-изострена от това, че се наложи през първите осем години от пребиваването ми в Германия да оставя децата си в България при баба им. Много съм ѝ благодарна", споделя Борислава. За нея самата тези години са много тежки: "Във всяко чуждо дете виждах собствените си деца".

Казва, че е всичко друго, но не и богата. Децата ѝ обаче са задоволени, разглезени дори, разказва ни Борислава. Трогват я историите на други деца, които нямат тези възможности. Самата тя е била едно такова дете. "Родена съм в село Ставерци, Плевенско. И съм израснала в бедно семейство. Спомням си как много исках една дънкова поличка, която струваше 7 лева. Но родителите ми не можеха да ми я купят. Затова мога да вляза в положението на бедното момче от Истанбул. Искам да му помогна не защото съм богата, а защото мисълта, че не може да си купи дори чипс и кола, ме убива", казва Борислава. Жената вече е събрала подаръци за Месут. Няколко семейства са обещали помощ, а приятели на Борислава са купили суитшърти и анцузи. Тя също е приготвила обувки и дрехи.

Търсят се още добри хора

Борислава търси още добри хора, които да се включат в инициативата. А най-сериозното предизвикателство е как нещата да стигнат до Истанбул. "Моята приятелка донесе сладкишчета, дъвки, шоколадчета. Но задължително искам да купим на децата кола и чипс. Иска ми се и натурални сокове да им пратим. Момчето, което плати превоза за Якимово, сега ми даде 30 евро за Месут - за да му купя нещо с тях или да ги дам за превоза до Истанбул. Но превозът струва много пари", казва Борислава. Затова жената се надява, че още хора ще се включат в организираната от нея акция. "Една птичка пролет не прави, но всички заедно можем да я направим."

Борислава ще продължи да помага и занапред: "Не искам да ставам известна и да ме показват. Съгласих се да ви дам името си само защото искам да помогнем на тези деца в Истанбул. Но искам да помогнем не само на тези, а и на много други деца. Те са нашето бъдеще. Това трябва да завещаем на децата си - примера да бъдат човеци."

Ако искате да се включите в акцията на Борислава, пишете ни на адрес bulgaria@dw.com или на страницата ни във Фейсбук.