Борислав Петранов: “Няма от какво да се срамувам”

В българските медии се появиха материали, които хвърлят сянка на съмнение върху справедливостта и прозрачността на конкурса за този пост.

Само преди няколко седмици 40-годишният театровед Борислав Петранов бе преназначен за директор на Българския културен институт във Виена “Дом Витгенщайн.” Това стана след конкурс за поста в Министерството на културата тази пролет. Сега Петранов започва третия си мандат начело на задграничната инстутуция, която той оглавява от 2002 година насам.

В навечерието на тазгодишния конкурс за директор на “Дом Витгенщайн” обаче, в няколко български медии се появиха критики, че предишните две назначения на Петранов не са били съвсем прозрачни и правомерни. Хвърлена бе сянка на съмнение и върху справедливото провеждане на новя конкурс, не на последно място поради роднинските връзки на Петранов в българското културно ведомство - той е зет на актрисата Цветана Манева и на заместник-министъра на културата Явор Милушев.

“Жълти клюки”

Обръщам се към Борислав Петнаров с въпроса как той сам ще коментира обвиненията за нередности в назначението му за директор на Българския културен институт във Виена.

Борислав Петранов: „

Първо искам да кажа една мисъл на Оскар Уайлд: “Много по-лошо от това да говорят за теб, е въобще да не говорят.” Нападките, които бяха – нямаше никакви съществени нападки върху дейността, върху това, което до момента е правено в “Дом Витгенщайн.” Имаше жълти клюки, обвинения в роднински връзки и т.н. Аз срещу всичко това бих казал какво съм завършил, какво съм работил и какво смятам да правя занапред. Аз съм завършил немската езикова гимназия в град Ловеч, която е достатъчна марка за много хора. След което съм завършил финанси и кредит. Завършил съм театрознание. Имам три специализации. Бил съм дългогодишен заместник директор на театър “Зад Канала”, преди това – заместник директор и драматург на Пловдивския театър, началник на Протокола на Министерството на културата, изпълнителен директор на фонд “Култура”, пет години и нещо директор на Българския културен институт “Дом Витгенщайн.” Имам издадена книга за историята на българския театър, която се казва “Българската Нора.” Аз нямам от какво да се срамувам от това, което съм направил до момента в “Дом Витгенщайн”. Имам и много идеи за това как да се продължи напред. А който не вярва в прозрачността на конкурса, Министерството на културата е направило, със съгласието на двамата участници в конкурса, пълен запис на нашето представяне. Нека който иска, да отиде да го чуе и да прецени кой от двамата се е представил по-добре. Още нещо искам да кажа. Конкурсът не може да бъде манипулиран, защото половината от членовете на комисията са от Министерството на външните работи, половината са от министерството на културата. Има, все пак, една комисия от 6-7 човека.”

“Къщата има проблеми, но не се разпада”

Сред критиките в медиите към дейността Ви като директор на Българския културен институт във Виена, е че сградата, в която се помещава той - “Дом Витгенщайн”, която е архитектурен шедьовър, се руши. Как ще коментирате това?

Борислав Петранов:

“Вижте, къщата е на 80 години, все пак. Тази година се навършват 80 години от нейното построяване. Тя винаги, тук-там има някакви – като във всяка една стара къща, някакви проблеми. Но да е в разпадащо се състояние, да е в много лошо – не бих казал в никакъв случай. През тези години – от 2002 година до 2007-ма, Министерството на културата е отделило доста средства за поддържането на къщата и тепърва предстои отново ремонт на голямата концертна зала и то, специално, на покрива й. Да, ние се грижим, но тези ремонти не стават с магическа пръчка. Донякъде има логика в това, че трябва да се направи един генерален ремонт. Това значи една година къщата да не работи, за да се направи. Според мен, къщата е в едно много добро състояние и ако тя имаше най-малкия проблем, все пак, не бива да забравяме 2002 година, януари, когато и вестник Guardian и вестник Die Zeit писаха, че “вулгарните българи” унищожават къщата “Дом Витгенщайн.” Не че това не бяха платени статии отново, но къщата тогава беше в едно доста тежко състояние. Аз искам да задам върпоса – ако поне малко от малко тази къща е в много тежко състояние, смятате ли, че при това желание на австрийците те да си я върнат отново, ще бъдем пожалени и няма да има в международната преса писано?”

“Големи жълти петна по стените”

В какво състояние заварихте сградата на Българския културен институт във Виена, когато за пръв път прекрачихте прага й като директор през 2002 година?

Борислав Петранов:

“Няма да забравя 2002 г., когато пристигнах тук и къщата действително беше в едно доста тежко състояние. Години наред не й беше обръщано внимание и, смея да твърдя, че много от моите предшественици – поне двама от тях, като се върнем назад във времето, не само, че не са правили поддръжка на тая къща, ами дори не са предприемали мерки да бъде уведомено Министерството на културата. Човека преди мен дори – аз пазя писма, в които той пише, че австрийската страна ще даде пари за ремонта на къщата. Къщата я заварих с големи жълти петна вътре по стените, течаща от всякъде. Освен изложбените зали на първия етаж, нито едно друго помещение не можеше да се ползва. Така че, разликата е огромна от тогава. Да, има, предстоят, знам какво трябва да се прави, но идеята, която имаме, имам подкрепата на Министерството на културата и на Министерството на външните работи на Република Австрия, ще се започнат разговори вече за кандидатстване на Дом Витгенщайн за паметник, който да бъде под закрилата на ЮНЕСКО като единствен пример на този тип (бел. ред. – модернистична) архитектура, като единствен материален израз на философията на Лудвиг Витгенщайн”, казва Борислав Петранов, директор на Българския културен институт в австрийската столица Виена.