Брак по сметка

Правителствената коалиция в България е готова и сега би било логично всички да се питат: защо беше необходимо толкова много време, след като още преди месец почти същата формула на кабинет лежеше готова на масата? Никой обаче не си задава този въпрос, защото в голямата игра с мандатите бъдещите управляващи партии му отговориха повече от ясно: заради суета и дребни политически сметки, поради късогелдство и страх да не се разцепят. Или, ако използваме крилатата формулировка от шопския виц: за да не настинат и да не се минат.

Фактът, че програмата на новото правителство беше обект на най-малко спорове още от самото начало, потвърждава този извод. И наистина, трите партии, спечелили най-много гласове на последните избори в България, нямаха кой знае какви противоречия по бъдещото управление на страната и политическите приоритети. Това е не само добър сигнал към избирателите в страната и към външния свят, но отчасти гарантира и стабилно управление с едно повече от комфортно парламентарно мнозинство. Обаче само отчасти, защото в коалицията тепърва ще напрежения около детайлите на политиката и скоростта на реформите. Да не говорим, че натрупаните по време на преговорите подозрения и обиди едва ли дълго ще останат под похлупака на коалиционното споразумение. И навярно скоро ще станем свидетели на постепенното дистанциране на партньорите, които, макар и на власт, винаги ще гледат с едно око към следващите редовни или предсрочни избори. Може да се очаква, че и трите партии в коалицията ще се поддадат на политическата шизофрения: хем да управляват, хем да се държат като опозиция, хем да подкрепят кабинета, хем да прехвърлят отговорността за едно или друго непопулярно решение към някой от останалите партньори.

С други думи, добрата новина е, че България ще има правителство и – поне на първо време – работещ парламент, които в съзвучие с програмата си и при добро желание ще наваксват изоставането и загубата на доверие по пътя на страната към пълноправно членство в ЕС още през 2007 година. Същото се отнася и до другите два важни програмни пункта: икономическия ръст и социалната отговорност. Добри макроикономически и лоши микроикономически показатели, приток на чуждестранни инвестиции и тежки поражения от природните бедствия – това най-кратко описание на положението, в което новото правителство поема България, се отразява адекватно в коалиционното споразумение. То със сигурност ще получи и одобрението на външния свят, а най-вече на ЕС, където бяха сериозно разтревожени от безвластието в София. Съвсем друг е въпросът с какви лични поражения ще трябва да се справя всяка от трите партии – а и президентът Георги Първанов като главен архитект на коалицията – в резултат от настоящия брак по сметка. Не случайно един от най-непопулярните компоненти на тази коалиция – мандатът на ДПС – срамежливо бива укриван чрез редица политически финтове.

Настоящата коалиция възникна не на последно място и поради страха, че на едни предсрочни избори радикалният популизъм ще получи още по-голяма подкрепа. Но бъдещите управници в София навярно добре разбират, че настоящата формула на правителството ще предизвика същия ефект, независимо кога ще бъдат следващите избори. Защото доста избиратели в България са недоволни от политическата класа и допълнително раздразнени от представлението през последните близо два месеца.

В България има една популярна игра на карти, която се казва точно така, както гласи формулата за пропорционално представителство на трите партии в бъдещата коалиция: 3-5-8. Дано новото правителство не оправдае и другото, простонародното име на същата игра: “блато”.