Брежнев бил за политическо разрешение на конфликта около “Пражката пролет”
13 ноември 2007
Досега Леонид Брежнев, оглавявал съветската компартия от 1964 до 1982 г., а по този начин и първия човек в СССР, се смяташе за хардлайнер. Сега обаче ще се наложи да се въведат известни корекции в картината на историческия му образ, в това число и на запад, дори особено там. Брежнев е бил човекът, полагал в конфликта за “Пражката пролет 1968” усилия за намирането на “политическо разрешение”. Както изложи наскоро във Виена австрийският историк Щефан Карнер, ръководител на работещия в Грац, Виена и Москва “Институт Лудвиг Болцман за научни изследвания на последствията от войните”, Брежнев се е опитвал до последния момент да предотврати нахлуването на войските на Варшавския договор за потискане на движението за демокрация в тогавашна Чехословакия. Как би могло да изглежда “полотическото разрешение”, фаворизирано от Брежнев, обясни берлинският историк Манфред Вилке: съветският партиен шеф се е стремял към реставрация на властта на партията на чехословашките комунисти под ръководството на Александер Дубчек, което обаче не се удало.
Затова имало присъщи на системата както и вътрешнопактови причини. В Москва най-вече министърът на отбраната и главнокомандващ на въоръжените сили маршал Андрей Гречко пледира за разбиване на “Пражката контрареволюция”. Преди това вече ГЕСП в ГДР е първата партия окачествила събитията в Чехословакия като “контрареволюция”. Валтер Улбрихт се боял, че комунистическата партия на Чехословакия /КПЧ/ може да се промени в посока към социалдемокрацията. Агресивността на ГДР по този въпрос Вилке обясни и с възникналите във връзка с Пражките събития дискусии за престъпленията на сталинизма. Улбрихт искал да попречи подобни гласове да се използват като пропаганда от ФРГ и запада срещу държавите от източния блок.
Освен Улбрихт най-вече полският партиен ръководител Гомулка и българинът Тодор Живков са били застъпници на военните действия. Още през април 1968 и Гречко обсъждал вътрешно планове как армиите на Варшавския договор да “окажат помощ на чехословашкия народ”, обясни Карнер. Министър председателят Алексей Косигин, вторият след Брежнев човек в съветската йерархия, на заседанията на политбюро и на ЦК първоначално се застъпвал за твърдата линия, но се извъртял, когато както вероятно и Брежнев, си създал по-ясна представа за ставащото в Прага. В крайна сметка обаче и той се подчинил на мнозинството в Политбюро и в ръководствата на братските компартии. В Москва освен Гречко движещи сили за военното решение в Прага са главния идеолог Михаил Суслов, шефът на КГБ Юрий Андропов, украинският член Пьотър Шелест и генералния секретар на ЦК Андрей Кириленко.
Учените основават изводите си върху работата на един крупен проект по световна история. Че недостъпни досега решения и доклади за служебно ползване на ЦК на КПСС за Пражката пролет, чиято 40-годишнина предстои, са сега на разположение на историците, се дължи на сътрудничеството с две от най-компетентните в тази насока московски институции: Историческия институт към РАН и Руския държавен архив по съвременна история под ръководството на Михаил Просуменчиков. В проекта участва и Чешкия институт по съвременна история с ръководител Олджих Тума. Резултатите от изследванията и публикациите ще бъдат представени по повод 40-тата годишнина от смазването на Пражката пролет на конференция във Виена.