1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Броилка на българските недоволства

Автор: М. Иванова, Редактор: А. Андреев3 май 2011

В началото на май политическите говорилни са по-напоителни и от дъждовете: опозиционната патетика на социалистите не отстъпва на самохвалното управленско говорене. Но какво свързва думи и действителност, пита М. Иванова.

https://p.dw.com/p/117xv
Всички изходи - зазидани?Снимка: Fotolia/Tina D.

Българинът е склонен да заработва на две места, показва изследване на КНСБ. Из новините на в. “Труд”

Революционният 1 май отмина. Можем да го наречем неделята на недоволството, съсредоточено в митинга на БСП. Дойде редът и на деловия и дъждовен 2 май, който поискаме ли да обозначим, то непременно ще го свържем с опашките за подаване на данъчни декларации, нагнетени и от новината, че някакви си само десетина богаташи ще платят цели 4,5 милиона лева! На 3 май вече можем да обобщим, че българинът е склонен да чака последния момент, склонен е непрекъснато да се окайва, търсейки вината най-вече у другите, и е склонен, оказва се, да заработва на две места, според изследване на КНСБ. А то и едно трудно се намира.

Съществува ли изход от лабиринта на пустословието?

В тоя шарен социално-психологически контекст не е зле да погледнем в очите перспективите за работа изобщо: пазарът на труда в България не предлага кой знае колко приятни изненади нито за добре образованите, нито за българите на средна възраст, нито за хората без квалификация. Говорилните за повишаване-замразяване на пенсии-заплати от отчайващи прерастват в омерзяващи поради пълната несъвместимост между пустословието и действителността. Има цели региони, пустеещи от безперспективност – такъв един атакуваха министрите от ГЕРБ с изнесено правителствено заседание във Враца, посещение на пещерата “Леденика” и обяд в хижата на местния депутат.

Гласовитото недоволство на соцмитинга и самохвалното доволство на управляващите някак са идентични в своята пожелателност, малко нещо напомнят на зрелища, устройвани за гражданството, което се нуждае от хляб. Станишев и прилежащите му имат невероятни идеи за социална политика, препоръчват мерки, вадят програми, но твърде фалцетно звучи тая загриженост, тъй като тя можеше да намери своите реализации в предишния управленски мандат.

В опозиция всеки знае, на власт ли е обаче – не успява

ГЕРБ не падат по-долу в илюстрирането на тая леснообяснима практика. Партията на Борисов също мъкнеше големите кошници с обещания, а си даваме сметка, че още не е започнала дори и да измъква страната от кризата. Мантрата с финансовата дисциплина, дето се спазва за сметка на страшното масово обедняване и растящо обществено обезсърчение, звучи като изхабен виц. Обещанието кандидатът на ГЕРБ за президент да е “млад, здрав и хубавец” повече ни разсмива, но то е смях през сълзи и попържни, защото не сме слепи за кадровия антиресурс на партията.

Така началото на прекрасния месец май, който най-често свързваме с пролетта и празниците на духа, културата и победоносеца Свети Георги, сега ни преизпълва с недоволства и тъги и дъждовете само ги умножават.