Бумерангът на недадените отговори

“Потрошиха манекенка с бухалки. Грабеж или ревност са в основата на побоя.” Из първа страница на в. “Телеграф”

Вместо днес декември да тръгне направо през обичайния здрав студ, той сякаш се задъхва и препъва в купищата еклектични и неутешителни новини, с които го зариха последните ноемврийски дни. Вътрешните избори в СДС и извънредният конгрес на НДСВ можеха да се превърнат в теми за сериозни обществени дебати, да поставят на дневен ред бодящи очите ни от години въпроси за смисъла и отговорността на политическите партии, за греховете, които те изплащат, попилявайки се и изчезвайки от хоризонта.

В какви подвижни пясъци потъна невероятната енергия на синята партия, в какви разяждащи я интриги и корупционни скандали се размиха големите й идеи, какви доноснически постановки и болни лидерски амбиции отблъснаха милионите й симпатизанти?

Премълчаното като публична тайна

Спомня ли си някой днес какво значение съдържат четирите букви от абревиатурата НДСВ? Само преди осем години във всенародното движение, подкрепило завърналия се от изгнание български монарх, бе съсредоточена почти ирационалната надежда за нов морал в политиката, бе нагнетено очакването на чудо. Как се смени политическият език - като на мястото на острото и нелицеприятно говорене възникна благата задкулисност на нищо не казването ли? Къде изчезна верноподанникът и рупор на високомерното празнословие Пламен Панайотов? Приносно ли бе разбиването на двуполюсния модел и изграждането на противоестествената тристранна коалиция?

Защо в двете партии, символни за промяната на системата, останаха шепа злоупотребени експерти и файтон знакови кариеристи? Толкова важни въпроси, чиито почтени и дълбоки отговори можеха да преобърнат мисленето и манталитета на гражданите, да ги изтръгнат от характерното късопаметство, но отговори, от които никой вече не се интересува.

Само от кризата ли боледува обществото ни?

Обществото ни днес боледува и от кризата, и от тягостното си разслоение на касти, групи, кръгове, паралелно съществуващи общества, които не се засрещат другаде освен в имагинерната си обща територия. И ако се досегнат, то е за да се обругаят, взаимно отрекат и окалят, някакъв театър на зловещите сенки и посредствената ненавист, на скритото и явно насилие.

Фактът, съобщаван засега с половин уста от МВР, за откриването на отвлечения студент Гунински не уравновесява съобщенията за жестокия побой над една жена и лиснатата киселина в лицето на друга. Само умножава злото и като подземен тътен ни припомня съществуването на всесилния подземен свят, който смаза живота ни с бухалки и го прегази с джипове. Това се случи не без съучастието и дори подкрепата на изредилите се да ни управляват политически сили, и нека да е отговор на един от многото горезададени въпроси или пък обица на ухото на ГЕРБ.