Бъдещето на Ирак

Бившият иракски премиер Ияд Алауи не намира по-подходящо определение – според него това, което се разиграва днес в Ирак, може да бъде описано единствено и само като гражданска война. Когато ежедневно десетки хора загиват и насилието ескалира, очевидно ситуацията е без изход и се приближава краят на единната иракска държава. Шиитът Алауи, бивш активист на партията Баас, след което – в изгнание – сътрудник на ЦРУ, а днес – лидер на светски ориентирана партия, представена в парламента само с 14 процента, представя пределно мрачна картина за бъдещето на страната си. И предупреждава, че Ирак се намира пред разпокъсването на етнически и религиозно оцветени части, дори и – на малки държави.

В случая съвсем не става дума само за черногледство, от което Алауи би могъл да се възползува, опитвайки се обедини разнопосочните сили. Определено става дума и за порция реализъм, тъй като никога преди в Ирак не е имало толкова много проблеми, колкото са те на третата годишнина от американското нападение на 20 март 2003-та година: от атаката срещу Златната джамия през февруари шиитите и сунитите на спират с безразборното и сляпо насилие, международните терористични бригади от различни разцветки продължават да безчинстват, а на американските части, които от няколко дни провеждат най-голямата си военна операция срещу терористите и бунтовниците в така наречения “сунитски триъгълник”, положително също им е ясно, че терорът не би могъл да бъде прекратен с танкове и хеликоптери.

Нито пък от иракските сили за сигурност, тъй като макар – въпреки атентатите - млади хора да продължават да прииждат към центровете за набиране на доброволци, те са изключително неопитни и не са в състояние наистина да установят ред и спикойствие. Ияд Алуи за пореден път подложи на критика това, че САЩ са разформировали силите за сигурност на стария режим, вместо да ги задържат и да използуват възможностите им. Грешка, за чието коригиране има нужда от много време и – преди всичко – от много средства.

В политическо отношение също не се съзира бързо решение – така например, много иракчани се надяваха на установяването на повече сигурност, например, на базата на първите прояви на демократичния процес, и особено от изборите през декември. Само че досега са минали три месеца, а новият парламент се събра само веднъж – за кратко и по-скоро символично заседание. Напредък по сформирането на правителство няма – затова ще се чака още седмици или месеци. А населението е очевидно разочаровано, тъй като възлагаше повече надежди на изборите. Дори най-разумните иракчани вече се случва да си припомнят едва ли не с носталгия времената на Саддам – когато свободата не е била повече, но сигурността – да. И не са малко тези, на които им липсва “твърдата ръка”, без да си дават сметка, че това точно не отговаря на критериите на демокрацията. И без да знаят откъде би могла да се появи тази твърда ръка. Връщането на старото така или иначе не е на дневен ред – Саддам продължава да протака процеса, в който има да отговаря за убийството на 150 шиитски селяни. Никой не знае колко време ще продължи този процес, знае се само, че той няма да помогне на Ирак да се спаси от настоящата мизерия.

За това не би могло да помогне и изтеглянето на американците – точно обратното, страната ще потъне в още по-голям хаос. Заради което и всеки е съсредоточен максимално в собствените си интереси. Шиитите се стремят към повече автономия в своята богата на петрол южна част на страната, кюрдите пък контрират с исканията за повече независимост в своя и без това почти автономен север. Остават сунитите, които и в това отношение са заплашени да останат с празни ръце, както и при бъдещото разпределение на властта. Те не могат да поискат властта обратно, но биха могли да създадат доста сериозни проблеми на тези, които са на власт. Три години след навлизането на американските войски Ирак има повече проблеми откогато и да било. И мрачният поглед на Ияд Алауи към бъдещето е всичко друго, освен черногледство.