България в ЕС без ДС

Смъртта на папа Йоан Павел Втори случайно съвпадна по време с и придаде допълнителна драматичност на публикациите в италианската преса около т. нар. българска следа в атентата от 1981. От частично публикуваните документи и многобройните спекулации участието на българската ДС нито може да се отрече, нито може да се потвърди от последна инстанция. А това едва ли и ще стане някога. Но реакциите на някои български институции и медии дават повод отново да стане дума за хроничните дефицити на част от българската публичност.

Вече многократно е писано, че между действията на ДС от времето на НРБ и сегашната политика на демократична България не може да се поставя знак за равенство. И всеки, който се опитва да го прави, логично трябва да отговори на въпроса: за имиджа на България ли става дума или за поредното препиране на лични биографии и служебни досиета? Хората в Рим, които имат поглед върху темата, не случайно повдигат с недоумение вежди: Как е възможно да се прави политика от едно разследване, което визира вече разтурена тоталитарна структура и по никакъв начин не засяга днешната българска обществена система, а още по-малко гражданите на България? Най-безобидният отговор на този въпрос гласи: сателитното минало на България и близо петдесетте години несвобода още не са преработени и пордължават да дават рецидиви в съзнанието.

Такъв рецидив е и склоността зад всяко кьоше да се откриват заговори и целенасочени кампании. Вярно, няколко италиански медии излязоха с противоречиви тълкувания на фактите. Вярно, техните информации, заедно с изявленията на италиански журналисти и официални лица попаднаха и в кореспонденциите на български и българоезични чуждестранни медии от Италия. Вярно е, накрая, че в ндпреварата помежду си и срещу времето медиите не могат (а и не бива) да чакат някаква хипотетична последна дума в разследването на атентата. Но когато зад новинарското съревнование се привиждат поредните „дълги ръце„ я на глобалния капитал, я на някакви свръхтайни и по определение злонамерени лобита – това вече подозрително мирише на сталинизъм. Защото, с извинение за баналността, работата на медиите е да отразяват новините, а не да умуват над техните възможни и невъзможни интерпретации.

Накрая и няколко изречения pro domo sua. Нееднократно в български медии се появиха непрофесионалните и обидни предположения, че Дойче веле обслужва нечии интереси с последните информации, свързани с атентата от 1981. Какви точно ще да са тези интереси – не става ясно, а недоумението само нараства, когато в същия контекст се споменава предстоящото приемане на България в ЕС. Защото, доколкото ми е известно, поне в Германия нито правителството, нито опозицията, нито бизнесът подлагат това приемане на някакво съмнение. Да не говорим, че по закон Дойче веле е медия, която не изпълнява държавно-пропагандни поръчки, независимо от това, че се финансира с обществени средства.

Впрочем, тъкмо приемането на България в ЕС е най-доброто доказателство, че самите европейци правят съществена разлика между някогашната НРБ (с нейната ДС) и сегашна демократична България. А ако някому в България това не харесва – то си е негов проблем.