България в международните медии

“Българските фабрики с най-бърза растеж в целия ЕС” – заглавие на кратка информация в холандския всекидневник ЕнЕрСе Ханделсблат, от която научаваме, че промишленото производство в България е близо 15% повече от миналата година. На второ място по промишлен ръст е Словакия, съобщава Евростат. Платежният дефицит на България нараства, съобщават електронните издания на Бизнес Уик и Форбс, а британският Гардиън днес отделя голямо място на вчерашната новина за 40 български селскостопански работници в Англия, които цял месец останали без възнаграждение и били принудени да се хранят почти с отпадъци. “Живеехме като свине,” казват българите пред вестника, обвинявайки своя съмнителен трудов посредник-латвиец. Германското електронно издание Компютерцайтунг съобщава, че бългаските АйТи-специалисти са най-търсени на запад сред своите източноевропейски колеги, но иначе са на девето място след индийци, китайци, малайзийци и други. В същото време статията носи многообещаващото заглавие “Германските фирми предпочитат да изнасят производството си в Източна Европа”. Иначе и днес темата, по която международните медии най-често споменават България, е либийската драма, освобождаването на медицинските сестри, Кадафи и семейство Саркози. Голям коментар по въпроса е поместен във Вашингтон Пост, статии има още в Ню Йорк Таймс, в германския Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, в белгийското списание Кнак, в холандския Фолкскрант, във френския Льо Фигаро и в Бруней Таймс. “Танкове на германския Вермахт охраняват българската граница” – така е озаглавена любопитна кореспонденция на ДПА за около 40 танка от 1943 година, които още заемат символични позиции по българо-турската граница. Кореспонденцията излезе и в електронното издание на Мителдойче Цайтунг. Швейцарският Нойе Цюрхер Цайтунг е поместил голяма рецензия за книгата на българския писател Георги Данаилов “Къща на края на света”, в която между другото четем: “Това е една много българска история чак до края, който е поместен в днешния ден. Политическата промяна от 1989 година за автора отначало е освобождение, после катастрофа, сравнима със земетресение, което ликвидира всички здрави устои. В селото се надигат завист, сребролюбие и омраза. А свободата, констатира писателят, не може нито да се яде, нито да се пие.” Две публикации, свързани с киното, споменават и България. Електронното издание на Вараяти пише за канадския филм Нашият личен живот, разказващ историята на двама млади и влюбени българи. Любопитно е, че по време на снимките актьорите-българи водят диалозите си на български – език, който никой от екипа не разбира, включително и режисьорът. Белгийското списание Кнак пък споменава България като популярна дестинация за филмови екипи от цял свят поради изгодните цени. От уебсайта на австрийското радио и телевизия ОРФ научаваме за консултациите, които получават хиляди чужденки, включително и много българки, в специалните кабинети в Долна Австрия – обикновено в случаи на насилие или сексуални посегателства. Агенция Ройтерс и различни електронни издания отново припомнят ролята на българския търговец на петрол Людмил Дионисиев, който живее в САЩ, в едновремешната афера с незаконни доставки за Саддам Хюсейн. От спортните новини с българска връзка ще цитирам британските медии, които мимоходом споменават българския футболист Димитър Бербатов по повод вчерашния неуспех на отбора му Тотнъм срещу Евертън и неговия колега от българския национален тим Валери Божинов, който вече играе за Манчестър Сити. Японският Джапан Тамйс пък отделя едно изречение на сумиста Котоошу, тоест българина Калоян Махлянов.