1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България в чуждестранните медии

14 ноември 2007

Разнообразни са темите в чуждестранните медии, свързани с България. Аграрните фондове на ЕС, напливът на имигранти в Швеция и намаляването на броя на българските студенти в САЩ- са някои от тях

https://p.dw.com/p/CDee

Европейската сметна палата представи в Люксембург годишния си доклад за разходите на ЕС. Сметната палата констатира огромни дефицити при разходите от структурните фондове. В доклада на сметната палата се казва, че ЕС не контролира в достатъчна степен разходите си. 12 процента от структурните фондове въобще не е трябвало да бъдат изплатени. Херберт Бьош, австрийски евродепутат от социалдемократическата фракция окачествява резултата от доклада кота катастрофален. За онлайн-изданието на Ди Пресе той заявява, че особено в насърчителните програми за аграрния сектор са открити много грешки, а контролните системи на новите страни-членки в това число и България не функционират както трябва. Според евродепутата финансовите средства от еврофондовете са се влели някъде си без необходимите проекти. В интервюто си за Ди Пресе Херберт Бьош критикува както страните-членки, така и Европейската комисия за недостатъчния контрол върху финасовите помощи от еврофондовете.

Критика към аграрните фондове

Що се отнася до аграрните фондове критиката е най-остра спрямо Гърция, тъй като Атина досега отказва да въведе новата аграрна контролна система ИнВеКос. Същата критика търпи и новоприсъединилата се България. Европейската сметна палата пише в доклада си за недостатъчни познания, недобросъвестност и вероятни опити за измами.

Тракийските съкровища

Обширен материал за тракийските съкровища публикува австрийското онлайн-издание ОРФ, в което под заглавие „ Съкровищата на траките- гробници, могили и златни съкровища” се описва селището Татул в източните Родопи и Перперикон. Изданието информира за откритието на историка и археолог Николай Овчаров и тезата му, че тук се намира светилището на Орфей. По-нататък в публикацията четем: На много места в околностите на Кърджали се срещат скални и пещерни светилища, скални рисунки, които датират от отпреди хилядолетия.разкопките и откритията на съдове, миниатюрни скулптури на животни и предмети от бита дават храна за множество хипотези за вярата и културата на траките. Една от тях е за свещената сватба и произхожда от починалия български историк Алексанъдр Фол. Става дума за митичното обвързване между майка и син, който е бог на сланцето. Възможно е това да е бил Орфей, продължава Николай Овчаров. Засега е само хипотеза, но има много индикатори, че в Татул става дума за светиблището на Орфей, заключава той. Орфей е този, който загубвайки своята любима Евридика в царството на Хадес, се завърща при траките. Култът към Орфей е тясно свързан с култа към Дионисий, който от своя страна е в тясна връзка с тракийската култура, която и до днес се среща в околните села, олицетворявана от култовете за плодородие и архаичните песнопения, продължва онлайн-изданието на ОРФ. Изданието информира, че Николай Овчаров и неговите привърженици имат много противници в БАН. Преди всички неговият публицистичен успех и това, че много българи гальовно го наричат Индиана Джоунс, му е създал и много врагове, четем в заключение.

Шенгенско пространство

Две кратки информации от Страсбург също са свързани с България. Днес европейският парламент гласува разширяването на Шенгенското пространство, като в повечето съобщения четем, че засега новите страни-членки България и Румъния, както и Кипър засега остават извън него, защото все още не се изпълнили всички критерии на новата Шенгенска информационна система и критериите за контрол на външните европейски граници. В тази връзка се споменава, че България се е преборила с Брюксел за фонетично коректното предаване на думата „ойро”. От 13 декември името на общата европейска валута ще се изписва и на кирилица и ще се изговаря, както е прието в България „евро”.

Учените- с най-малко пари

Интересна информация за възнагражденията на учените и изследователите намираме в онлайн-изданието на Ди Пресе, където се казва, че европейските изследователи получават средно годишно почти 23.000 евро по-малко в сравнение с колегите им в САЩ. Изданието прави сравнение между изследователите в България, които получават едва 9.800 евро бруто годишно, докато техните колеги от някои швейцарски институти- 46.500 евро нето. Изданието допълва, че ниските възнаграждения на изследователите в Европа ги принуждават да търсят своето призвание в САЩ, Австралия или Япония.

В доклад на американския институт за международно образование, четем, че броят на чуждестранните студенти в САЩ за първи път се е увеличил от 11 септември 2001 година насам, но броят на студентите от Европа, в това число и България е намалял. Броят на българските студенти в САЩ е намалял с 4.3 процента на 3.478 души.

Шведската статистическа служба съобщава, че броят на българите и румънците, емигрирали в Швеция е нараснал рязко след присъединяването на двете страни към ЕС. От началото на годината в Швеция са се установили 927 българи и 1937 румънци, въпреки че е изтекло действието на закона за предоставяне на временно убежище.