България в чуждите медии

Под заглавие “Изграждането на правови държави в Централна и Източна Европа” вестник “Франкфуртер Алгемайне цайтунг” прави преглед на постигнатото и оставащото да бъде свършено от двете най-нови страни-членки на ЕС – България и Румъния. Въпросите, на които търси отговор авторът Кристоф Шаласт, звучат така: Колко трайни са извършените реформи в съдебната система, в каква степен правовата държава вече е факт и дали съдебните системи в двете страни могат да се нарекат професионални и издръжливи на корупционен натиск?

Централният проблем днес се състои в това, че органите, призвани да прилагат закона – съдии, прокурори, нотариуси и др. служители но така също и обикновените граждани, или не познават в достатъчна степен новите закони, или не ги прилагат в смисъла на правовата държава. Оттук и основният проблем, който впрочем е валиден за всички страни в преход – не самото законодателство, а неговото приложение в практиката е пречка за налагането на правовата държава. Трайни успехи ще бъдат постигнати едва когато реформираните университети започнат да произвеждат и повече нови кадри. Сега правоприлагането и съдопроизводството е поверено в ръцете на юристи, завършили образованието си по времето на социализма. От тази гледна е от изключителна важност да бъдат завършени съдебните реформи в България и Румъния, но и във всички останали страни в Югоизточна Европа, четем още в публикацията на ФАЦ.

В същия брой откриваме и още една статия с български адрес. Под заглавие “Още едно отричане” изданието осветлява дебата, разпален в България от научния проект на екип от Берлинския Свободен университет за вражеския образ на исляма, в който като пример се дава клането в Батак. Посочва се, че след включването на двете булевардни издания на германската медийна групировка ВАЦ – “Труд” и “24 часа”, които излязоха със заглавия от рода на “Баташкото клане – мит”, дебатът прерасна в скандал.

По-нататък в статията следват исторически факти за потушаването на Априлското въстание от 1876 година и събитията в Батак, от чийто 6 000 жители оцеляват едва 1 200. Затова Батак днес продължава да е един от символите на националната памет. От няколко години сред българските историци се води дебат за преоценка на османския период от историята на страната, на значението на Освободителната борба и на политиката спрямо малцинствата след Освобождението. За повечето българи и за българските историци са неоспорими факти подтисничеството на християнското население по време на Османското робство и героизмът на Освободителната борба. Със своя културно-научен и антропологичен подход обаче някои проекти, като тези на Центъра за съвременни изследвания в София или балканския изследователски кръг към Благоевградския университет, се явяват истинско предизвикателство за старите теории, четем още в статията.

Някои турски вестници информират за отхвърления от българския парламент законопроект за признаването на арменския геноцид. Вестник “Заман” акцентира върху това, че инициативата е била на известната с радикалните си националистически възгледи партия Атака. “Миллиет” пък посочва, че българската опозиция не е успяла да прокара в парламента признаване от страна на България на арменския геноцид.