България в чуждите медии

Под заглавие ”Една бедна страна търси път нагоре” авторитетният вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг” помества анализ за България. В него авторката Хенрике Росбах търси отговор на въпроса, защо след като българската икономика постоянно расте, а все повече германски компании откриват за себе си страната, тя още дълго време ще бъде най-бедната страна от ЕС? Като основни фактори, будещи безпокойство, се посочват – липсата на достатъчно квалифицирана работа ръка, отрицателното демографско развитие и изтичането на мозъци в чужбина. В нито една друга европейска страна населението не са свива и не застарява с толкова бързи темпове, както в България, четем още в тази публикация.

Икономическият растеж е поводът, по който България се споменава и в публикация на списание „Нюзуик”, посветена на пазарите в Централна и Източна Европа и условията, които те предлагат за инвестиции. Посочва се, че ако Полша, Чешката република, Унгария и Словакия поддържат през последните години постоянен икономически ръст от около 5 %, то новите страни-членки на ЕС – България и Румъния са постигнали 7 на сто, а Балтийските страни – Литва, Латвия и Естония дори 10 % икономически ръст.

Британският „Дейли мейл” съветва правителството в Лондон да си отваря очите за проблема с имигрантите от Източна Европа и да планира по-добре управлението на имиграцията. Изданието определя ограниченията за гражданите на България и Румъния да работят на острова като стъпка, достойна за приветстване. Същевременно обаче тя не е достатъчна за намаляване на напрежението, създавано от имигрантите върху британската социална система. В момента източноевропейските имигранти в Обединеното кралство наброяват между 700 хил. и 1 милион души, като в огромната си част те са поляци, чехи, словаци и литовци. Според „Дейли мейл” повечето от тях са почтени хора, които работят здраво, но все пак те са фактор за увеличаване на населението на страната с 1 млн. души от 2004 година. Това от своя страна оказва небивал натиск върху училищната, здравната, жилищната и транспортната системи, които се огъват пред толкова много новодошли в страната.

В рубриката си „Обратно огледало” германското списание „Шпигел” - в превод „Огледало”, цитира кратък коментар от страниците на швейцарския „Нойе цюрхер цайтунг” около историята с Батак и подетата негативна кампания срещу историчката Мартина Балева на страниците на „Труд” и „24 часа” – собственост на германската медийна група ВАЦ. В бъдеще ВАЦ ще контролира по-добре източноевропейските си издания, посочва „Шпигел”. Цитиран е шефът на групата Бодо Хомбах да казва, че заради натрупания негативен опит повече не може да продължава сегашното положение, при което германският собственик отговаря само за разпространението, но не и за редакционната политика на изданията.

Анадолската агенция помества обширен репортаж за тържество в църквата „Свети Георги” в Одрин за поставянето на камбаната на единствената в града българска църква. Посочва се, че измежду многото гости, пристигнали специално за събитието от България, е бил и певецът Илия Луков. В своето слово генералният консул на България в Одрин Ангел Ангелов е изразил благодарност и е подчертал, че това е станало възможно благодарение на усилията на българското правителство и на развитието на добросъседските отношения между България и Турция.

Турските медии обръщат внимание и на сериозните задръствания на турско-българската граница в резултат на наводненията от последните няколко дни, довели и до затварянето на границата. Особено големи са задръстванията на Капъкуле на пътя на тировете, където според различни източници опашката била между 17 и 25 км. „Тракия нетхабер” пише, че обилните валежи и преливането на коритото на река Марица, причинило затварянето на ГКПП Капъкуле, са блокирали целия транспортен трафик от и за Турция през България. Според вестник „Миллиет” на границата са се натрупали 680 тир-а, чакащи ред за преминаване.