1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България и българите в международните медии

31 декември 2004

Годишен обзор

https://p.dw.com/p/AuMb
И това го има...
И това го има...Снимка: AP

.

Днес традиционната ни рубрика, която слушахте над 250 пъти през годината, е обзорна: кои български събития, кои явления, процеси и личности, свързани със страната, забелязваха международните медии през 2004 година? Приемането на България в НАТО и приключването на преговорите за членство в ЕС безспорно бяха главните събития, привлекли вниманието на медиите по света. Съдбата на българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, участието на България с войски в Ирак и дадените там жертви също редовно присъстваха в международното информационно пространство. Статии за политиката, икономиката и културата на България, за туризма, за престъпността, и за малцинствата се появиха в някои от най-авторитетните световни издания. Ето един кратък колаж от заглавия: ”България и Румъния получават зелена светлина за ЕС” – Вашингтон Пост. ”България и Румъния на европейски релси” – Льо Фигаро. ”Защо София иска американски военни бази?” – Дер Шпигел. ”Симеон Български – осиновен син на Мадрид” – Ел Мундо. ”Оспорваната иракска политика на България” - Нойе Цюрхер Цайтунг. ”Цените на енергията докарват мнозина в България до отчаяние” – Ди Пресе. ”Принципът Надежда” и ”Нова консервативна партия в България” - Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. ”Обезкураженост навред” - Франкфуртер Рундшау. ”Старите измират, младите отиват в чужбина” – Вашингтон Пост. ”БСП е вероятният победител на парламентарните избори догодина” – Гранма. ”Вътрешнополитически вълнения в България” и ”Батето в нужда” – Нойес Дойчланд. ”Бербатов – един от най-добрите нападатели в Европа” – ВАЦ. Както чувате, образът на България и българите в международните медии през 2004 беше пъстроцветен и доста противоречив. Външните кореспонденти забеляха както стабилния икономически ръст, големите чуждестранни инвестиции и важните приватизационни сделки (тук ключовите думи бяха ”енергетика, електроенергия, комуникации, туризъм”), така и споровете около ядрената енергетика, ганстерските войни по българските улици и износа на престъпност в чужбина. Германската булевардна преса отрази скандала с бившия български посланик, арестуван в Берлин, италианските медии неколкократно писаха за българите, заселили се в пещера край Рим, в информационния поток присъстваха и такива български теми като сензационните археологически находки край Шипка, резерватът за танцуващи мечки в Белица, изчезналите моряци от кораба Хера, напливът на български студенти към университети в чужбина, интересът на североевропейците към имоти в България и противоречивите оценки за състоянието на българския черноморски туризъм. Една неофициална ранглиста на най-често споменаваните българи показва, че по света асоциират България както с политици като Симеон Сакскобургготски, Георги Първанов, Соломон Паси и Меглена Кунева, така и с хора на изкуството като авангридста Кристо, художника Недко Солаков, театралния режисьор Димитър Гочев, писателите Мирела Иванова и Димитре Динев, философа Цветан Тодоров, оперните певци Николай Гяуров и Райна Кабаиванска, футболистите Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Валери Божинов и треньорът им в националния отбор Христо Стоичков, фигуристите Денкова и Стависки, тенисистката Сесил Каратанчева, олимпийските медалисти от Атина. В края на този съвсем неизчерпателен обзор – без коментар няколко изречения от сатиричната колонка ”Българизъм”, публикувана в големия германски седмичник Ди Цайт: ”Исторически погледнато България е забележителна страна, защото нито царизмът или фашизмът, нито социализмът или капитализмът са успели да постигнат поне някакъв половинчат успех там. Какво ли не опитвали – всуе. Навярно трябва да възникне отделна обществена система – ”българизъм”. Навремето България е искала да бъде велика сила – не се получило. Искала излаз на Бяло море – не се получило. Сега иска да влезе в ЕС – за момента не се получава. Дори на Европейското първенство по футбол България изгуби всичките си мачове. Повечето българи излъчват някаква симпатична меланхолия. Седят си край Черното море, което се отразява в черните им очи, и гледат в далнините, потънали в черните си мисли.”