България и българите – как ги видяха медиите отвън

В статията се казва, че тези щамове произхождат основно от Източна Европа и в граничещите с ЕС държави с туберкулоза се заразяват годишно нови 103-ма на всеки 100 хиляди жители. Но още по лошо е положението в двете най-нови страни-членки на общността, пише “Ерцтецайтунг”. В България и Румъния броят на новите инфекции е над 140 на 100 хиляди.

В различни прес-портали в интернет туроператорската фирма Новасол публикува съобщение за печата, в което се казва, че за пръв път тази година са включени зимни курорсти в Германия и в България. Характерното за Новасол е, че предлага не хотели, а предимно къщи във ваканционни селища.

Швейцарски медии публикуват съобщението, че над 100 студентки в страната се борят в конкурса за званието “Момиче на кампуса 2008 г.”. На първо място сред кандидатките засега е студентката по право от Цюрихския университет, 22 годишната Ваня Рангелова от България. Гласуването е по интернет и ще продължи до 16-ти ноември. Пред интернет-изданието “20 минути” тя заявила, че е моделка от 4 години насам. Иначе е в трети семестър на юридическия факултет.

По въпроса за бюджетната дисциплина в ЕС най-вече австрийски медии обръщат внимание върху страните от общността с бюджетен излишък. Те са Дания, Финландия, Естония, България, Ирландия, Швеция, Испания, Люксембург, Холандия и Белгия. Или 10 от 27-те.

Под заглавие “България – 7 милиарда евро помощи от ЕС – къде отиват те?” и надслов “Националната стратегия за укрепване на конкурентоспособността е приета – куца реализацията” авторитетният австрийски всекидневник “Ди Пресе” пише в онлайн-изданието си следното:

“Светлини и сенки са характерни понастоящем за европейската политика на България. “Първият милиард от ЕС идва!”, заликуваха българските вестници, когато министър председателят на България Сергей Станишев и евро-комисарката за регионалното развитие Данут Хюбнер неотдавна подписаха първата “Национална програма за укрепване на конкурентоспособността на българското народно стопанство”.

Непосредствено след това обаче забиха камбаните за тревога: Брюксел би могъл да намали на новите европейски членки България и Румъния 25 на сто от аграрните субсидии, тъй като те не били в състояние да използват средствата подобаващо. “Това са глупости”, започна да успокоява Майкъл Мен, говорителят на еврокомисарката по селското стопанство Мариан Фишер Бьол, “Няма такова решение”.

Българите, на които до 2013 г. теоретически са полагат 7 милиарда евро поощрения от структурните и кохезионни фондове, като тези 7 милиарда, благодарение на задължителното държавно съфинансиране, ще нарастнат на 11 милиарда, не нервничат без основание. Практически размерът на действително вливаните в страната евро-помощи зависи от способността на българите да разработват проекти, достойни за финансиране.

ЕС вече принципно одобри още две програми “Развитие на човешките ресурси” и “Повишаване на административния капацитет”, до кроя на годината се очаква да бъдат отпуснати и останалите 4: “Регионално развитие”, “Транспорт”, “Околна среда” и “Техническа помощ”.

Хюбнер окачестви България като една от първите новоприсъединили се страни, представили национална стратегия и за награда почти обеща аванс в размер на 20 милиона евро. ЕС има нужда от конкурентоспособна и иновативна България”, каза Хюбнер.

В предизборната борба за предстоящите в края на октомври общински избори изказаното от Хюбнер признание, че България си е написала поне в тази сфера домашните, почти не бе използвано от представените в управляващата коалиция социалисти, царисти и турци.

Дали на България ще се удаде, ефективно да превърне помощите в проекти, изглежда съмнително. Така например едно наскоро публикувано проучване на демоскопския институт Витоша рисърч стига до извода, че 85 на сто от българските предприятия били в “пълна неизвестност”, как се получават средства по програмите на ЕС. Досега едва 3,8 на сто от фирмите са успели да финансират проекти със средства от ЕС, 5,7 на сто заявяват, че заявките им са били отхвърлени