1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България на прицела на Газпром

4 януари 2006

Украйна уреди своя газов спор с Русия, макар и с цената на временно спиране на доставките. Дали България не е застрашена от подобна ситуация и какви са изводите от случилото се? Чуйте мнението на Хубертус Барт от Института за германската икономика в Кьолн, който анализа проблемите на енергийната политика. С него разговаря Бистра Узунова.

https://p.dw.com/p/Asxn
Снимка: dpa - Report

Б. Узунова :

Германският експерт е привърженик на умереността и търсенето на компромиси. Затова в началото на разговора той заявява по отношение на България следното:

Барт:

“Надявам се, в бъдеще да не се стига до спирания на доставките на газ за други страни , преди да се потърсят възможни решения на спора за цената. В краен случай – като ориентир- може да послужи – постигнатото между Украйна и Русия компромисно споразумение.”

Б. Узунова:

Каква трябва да е бъдещата стратегия на България по отношение на потреблението на петрол и газ, като се има предвид, че страната е почти изцяло зависима от доставките на Москва ? – попитах Хубертус Барт:

Барт:

“Има различни възможности за решаване на конфликта по отношение на България, но за съжаление, всичките те не могат да се реализират в краткосрочен план. Краткосрочно страната има само една възможност – да започне да преговаря с руснаците и да се опитва да предотврати най-лошото - спирането на доставките. В средно- и дългосрочен план България би трябвало да опита да намали до известна степен зависимостта си от руските доставки на петрол и земен газ. Тук може да се мисли за алтернативни енергийни форми, например обновяеми енергии, както и за преориентацията към други страни – доставчици – например към тези от региона на Каспийско море, които по всяка вероятност ще могат да доставят значителна част от нужните на България количества суровини. От голямо значение е разбира се, къде минават трасетата на петроло- и газпроводите и къде свършват. За съжаление България не успя да изиграе картите си така, както желаеше по отношение на този фактор. Имам предвид например важния Каспийския регион. Не маловажен фактор за енергийна независимост е и ефективността на енергийното потребление в една страна, което в България за съжаление също не особено високо.”

Б.Узунова : Около кризата за украинския газ в Германия отново беше подет дебата за атомна енергия като възможн алтернатива и източник на независимост от външни енергийни доставки. Чуха се и гласове против предсрочното закриване на атомни електроцентрали. Изход ли е преориентирането към повече атомна енергия за страни като България, която е бедна на използваеми енергийни източници?

Барт:

“Атомната енергия в момента се дискутира, защото е чиста енергия, и почти не предизвиква замърсяване на атмосферата. Не смятам обаче, че в краткосрочен план атомната енергия може да се превърне в алтернатива на природния газ, защото тя също крие значителни рискове. Не е изяснен и въпроса за крайното складиране на отработеното ядрено гориво.Мисля, че не бива като в Германия да се прави грешката и да се цели бърз отказ от атомната енергия, но не бива и само под впечатлението на временни неприятности около цената на доставките с Русия да се взимат подобни стратегически решения. Използването на атомната енергия е основен проблем, който трябва задълбочено да се дискутира.”