"България на финалната права пред ЕС" - статия на “Нойе Цюрхер Цайтунг"

В началото на статията се акцентира върху това, че евентуалното отлагане на българското членство с една година би имало сериозни вътрешнополитически последици. Мнозина българи биха се почувствали като европейци “второ качество”, в резултат на което можел да се очаква растящ евроскептицизъм с непредвидими последици.

Дали обаче България действително е подготвена за влизането в ЕС ? се пита авторът на статията и продължава с риторичните въпроси : Дали Европейците изобщо желаят нова страна в общността, която доколкото е попадала в интереса на западните медии през последно време, не не непременно с положителни новини? По-нататък швейцарският вестник информира за значителния напредък на България в областта на макроикономическите показатели. С поред външните наблюдатели, този напредък е забележителен и на фона на лошите изходни позиции на страната след разпадането на системата на социализма. В същото време се отбелязва, че нивото на месечните доходи в момента е толкова ниско, че стига , колко едва-едва да се оцелее, но не и за повече. Според Нойе Цюрихер Цайтунг сред българския народ в момента е широко разпространено схващането, че българските неволи са предизвикани от онези жертви, които страната е била принудена да направи с оглед на предстоящото членство в ЕС. Символичен характер в това отношение има случаят с “Колзодуй”. Изключването на реактори - според българите – ставало под диктата на ЕС, което засягало честта на нацията. Другата жертва, искана от българите – засяга туризма и визите за сърби имакедонци, които България ще трябва да въведе след влизането си в ЕС – се посочва още в статията. Сигурността на границите обаче е една от приоритетните задачи на ЕС тъй като България от доста време насам се ползва с имиджа страна, през която транзитно преминават доста съмнителни стоки от всякакъв род. Залавянето на големи количества дроги, често пъти укрити в турски ТИР-ове, не е достатъчно, защото много от хората, които стоят зад тези пратки, често се намират вътре в самата България.

Голяма част от репортажа на НЦЦ е посветен на ситуацията с неовладяната престъпност в България. Споменава се, че последното от поредицата големи поръчкови убийства – това на Иван Тодоров – Доктора е можело да бъде отметнато като поредната разправа между конкуренти, ако ЕС не беше издигнал като приоритетен критерии за България борбата срещу организираната престъпност. Статията съобщава и за назначението на новия прокурор Борил Велчев, като прави следния коментар : Едва ли има някой в София, който да смята, че той наистина може да се пребори с престъпността. “Просто системата от престъпни зависимости е прекалено плътна.”

Швейцарският вестник цитира по-нататък директора на Националния исторически Музей Божидар Димитров, според когото сред българския народ царяло широко разпространено желание да се помете политическия елит на страната. Като основен изразител на тези настроения е описана “Атака”, която според Божидар Димитров не била в действителност анти-европейски настроена. Добрите резултати на Атака предизвикаха на Запад известно неразбиране, още повече, че Атака използваше в предизборната си борба дясноекстремистки лозунги и нерядко говореше за диктата на ЕС. Дали пък бъдещата членка на ЕС – България няма да се окаже политически проблем за ЕС? – се казва в края на статията.