България: по Алеко и Бекет

Още преди официалния старт на предизборната кампания, тя си потече съвсем естествено под формата на “наддумване-наддаване” между известни партийни фигури, водачи на листи (на които по места им предстои “челен сблъсък” с други водачи на листи) и между обикновени (наети за целта) агитатори и антиагитатори, познати още като тролове.

Засега всички се взират в хората, но може би все някога ще дойде ред и на идеите и програмите. В повечето листи виждаме оспорими, наложени отгоре фигури, които вбесяват симпатизантите. Така че на 5 октомври преференциалният вот отново може да се превърне в предизвикателство за мнозина. Като изключим експресивните словесни фойерверки на Бойко Борисов, които си остават и негова запазена марка, предизвестените засега победители от ГЕРБ се държат умерено. Техен говорител дори уточни, че разместването на листите не е приоритет, важно било да се привлекат повече гласове.

Зрелищата предстоят

В сложната предизборна игра върви мощно надцакване за определени райони, чиито гласове избират по-голямата част от депутатите в парламента. С просто око виждаме как в трите софийски района, а също във Варна и Пловдив се скупчват бивши министри и партийни лидери. Всеки момент ще започнат и публичните дискусии в телевизионните студия. А ако с малко въображение си представим езиковия спор, примерно, между Мариана Георгиева (от гражданската квота на ДПС) и остроумния партиен номад Любен Дилов-син (понастоящем кандидат на ББЦ), веднага ще установим, че българското политическо настояще може да се мисли както през Алековите сатири, така и през Бекетовия абсурд.

Но какво да очакваме в ситуация като днешната: че сериозното говорене ще вземе връх? Че ще извади от вцепенението мнозинството объркани български граждани? Че ще ги мотивира и мобилизира да са активни в избора си, да го направят с разум и прагматизъм?

Много агресия, малко надежди

Едва ли. Особено след като видяхме как на предизборния мегдан вече се качиха и спътницата на Бареков, и новороденото им бебе. И как довчерашни съратници и единомишленици се нападат като смъртни врагове. След всичко това - какво да очакваме, освен див партизанлък? А е тъжно, защото и България, и Европа се намират в критично положение. В Европа дори се говори за война, украинската криза тресе и България, а наближава зима и изобщо не се знае колко газ ще потече, по какви тръби, и за кого ще стигне. Не е ясно и докъде ще се протака безумната неразбория около КТБ, как ще превъзмогнат страшния природен катаклизъм жителите на Мизия. То всъщност какво ли е ясно?

А наддумването-наддаването бодро продължава…