България предлага не само черноморски курорти

Балканите като запазена марка? Димитър Хаджиниколов, заместник-министър по икономиката и отговарящ за туризма в България е напълно сериозен: ”Искаме понятието Балкани да носи положително съдържание”. Той не се бои при това от проблеми с имиджа, а и защо ли? Стара планина, както се наричат тук Балканите, се простира от единия до другия край на страната. Банкрута на самолетната кампания ”Балкан Еъруейс”, гордостта на нацията, българите отдават на нечисти сделки, смятат че той няма общо с реномето на фирмата. А пък и дума не може да става за това, че чужденците се боят да идват в тази балканска страна. През миналата година броят на туристите, посетили България, е бил 4 милиона, близо една пета повече, отколкото през 2002 година и почти колкото половината от населението на страната. Ако се вярва на статистиките, България отбелязва най-висок растеж в международния туризъм в сравнение с европейските страни. Около 70% от туристите идват заради черноморските курорти. Но и вътрешността на страната има какво да им предложи.

Не британските или пък холандските неконформисти, преди всичко японците са тези, които оценяват малко известните природни красоти на България. В Арбанаси или пък в Рилския манастир – големи групи японски туристи отдавна вече са опознали тези красиви места, където иначе рядко могат да се видят гости от Западна Европа. Страната разполага с развита мрежа от железопътни и автобусни линии; при желание човек може да ползва и такси, но за препоръчване е все пак, ако решите да обиколите страната, да използвата собствената си кола или пък да наемете такава в столицата София. Ще ви трябват минимум десет дена. Впрочем, пътуването с кола до България е препоръчително за онези, които не обичат самолета. Около 900-те километра през Словения, Хърватия и Сърбия до София могат да се преодолеят за един ден, стига да не попаднете в задръстване на сръбската граница в съботен или неделен ден. Пристигнали в София, която е разположена на по-малко от един час път от границата, ще потърсите, естествено най-напред добър хотел, в който да отдъхнете. Добри хотели наистина не липсват. За да докаже това, българското туристическо бюро ”Конвеншън енд визитърс” покани неотдавна група швейцарски журналисти да посетят водещи столични хотели – Гранд-хотел, Шератон, Хилтън и Кемпински. Хотелите с пет звезди могат да се препоръчат безусловно, а иначе, който държи сметка за портмонето си, е по-добре да направи резервация чрез интернет – разноските са поне наполовина по-евтини. Наред със Сараево и Тирана, София е една от най-интересните и красиви балкански столици, заслужава си човек да й отдели няколко дена, включително за да се наслади на заснежените върхове на Витоша, в подножието на която е разположен градът.

От София можете да се отправите на юг, като най-напред се отбиете в Рилския манастир. Заслужава си. Дори за онези, които обикновено не обичат да обикалят по манастири, този се отличава с наистина уникална красота. После може да продължите към Пловдив, като пътем не пропуснете да се отбиете в Банско или пък в Белица – малко градче, откъдето може да се отиде до открития наскоро голям парк с 13 ”пенсионирани” мечки. Инициатор на този атрактивен център е действаща в Швейцария организация за защита на животните. Продължавайки пътя си на юг, можете да се насладите на долината на Места, чиито красоти не се забравят лесно.

Че Пловид е панаирен град, не бива да ви кара да го отминете. Заслужава си да се види старият град, който - за разлика от много други исторически центрове на западноевропейски градове – не е реставриран така, че някогашната му красота да бъде заличена до неузнаваемост. Добре запазените, солидни къщи придават особен чар на стария град и свидетелстват за забележителното богатство на отминали времена. По-нататък, на североизток пътят минава през Шипченския проход и Велико Търново, средновековната столица на Второто българско царство. Градът е разположен на стръмните брегове на реката Янтра и живописната му гледка си се разкрива в неочаквани перспективи.

Който има време, може след Търново да се отбие до Русе, родният град на Елиас Канети, който е разположен на границата между България и Румъния. Разцвета си този град изживява през миналите векове, когато Дунав е главна артерия на Австро-унгарската империя. Архитектурни паметници от онези времена свидетелстват за това, че с успех са се противопоставили и устояли на залеза на империята, подтикват малцината чужденци, отбили се днес тук, да си представят колко спокойно и изискано трябва да е било някога пътуването по Дунав.

От Русе можете да се отправите към Черноморието, да кажем към Варна – някогашният Одесос, развил се още по времето на гърците като заможен търговски град. Свидетелство за заможността му е и т.н. Морска градина – огромен парк, простиращ се покрай крайбрежието, уникален за Европа зелен пояс между морето и града. Който желае да поплува, може да се възползва от градските плажове, които напомнят с нещо на Виареджо. За истинска лятна почивка са по-подходящи обаче курортите на юг, да кажем край живописния Несебър. Що се отнася до курортите, разположени на северното крайбрежие – Златни пясъци и Албена, ако отивате там, непременно резервирайте стая с изглед към морето. Който се лиши от тази радост и има, да кажем, стая с изглед към паркинга, рискува да изпадне в депресия. Извън тази подробност, пътуването до България явно си струва. Включително за онези, които предпочитат да се наслаждават само на морето и на слънцето и вместо да обикалят страната, резервират директен полет до някой от многобройните черноморски курорти.