България през погледа на германски журналист

Коя е конкретната причина за пътуването ви до България?

“Опитвам се да посещавам България редовно, за да имам винаги впечатление от актуалната ситуация в страната. Конкретният повод този път е сформирането на ново правителство.”

Какви са впечатленията ви?

“Смесени. Разговарях с министъра по европейската интеграция г-жа Меглена Кунева, единствената личност в новия кабинет, запазила поста си. Министър Кунева е възприемана от всички, дори от най-отявлените критици на старото правителство. Тя е почитана и в Брюксел като надежден и разумен партньор на масата на преговорите. Затова повторното й назначаване на този пост е според много добре обмислена и разумна стъпка. Това при всички положения е зарадвало и представителите на Европейския Съюз в Брюксел, където тя беше преди два дни заедно с новия премиер Сергей Станишев. Меглена Кунева изпитва обаче сериозни трудности при изпълнението на поставената й задача да защитава новата коалиция, която както всички знаем е всичко друго, но не и брак по любов. Мисля, че министър Кунева не е особено въодушевена от факта, че трябва да върви за напред рамо до рамо със социалистите, нещо, което тя никога не е искала, тъй като е разочорована от безкрайните им неизпълнени обещания. Същото важи и за социалистите, които не изгаряха от желание да коалират с партията на Симеон, към която принадлежи Меглена Кунева. В крайна сметка обаче те бяха принудени да постигнат споразумение, което бе единственото решение на кризата, връхлетяла България след изборите през юни. Те бяха принудени да постигнат това споразумение и поради една друга причина, а именнно за да предотвратят провеждането на нови избори, от които би се възползвала единствено коалиция “Атака”. Новото българско правителство е изправено пред предизвикателството да работи съвместно по възможно най-добрия начин. България трябва да се справи с многобройни и крайно належащи задачи. 16-те месеца до заплануваното за 1-ви януари 2007-ма година присъединяване към Европейския Съюз ще изминат бързо. Страната трябва да осъществи крайно важната за Брюксел реформа в системата на правосъдието, трябва да се засили и ефективната борба срещу ширещата се корупция, трябва да се отбележи напредък по отношение на конкурентноспособността, по отношение на приватизацията. Новото българско правителство е изправено пред огромни купища недовършена от старото правителство работа.”

Да, това е много точно обощение на настоящата ситуация в страната. С кого се срещнахте още в София освен с министър Кунева?

“Най-вече с нормалните хора. Вчера бяха на пазара, пред сергиите за зленчуци, там, където пазаруват онези, които нямат достатъчно пари, за да купуват стоките в големите луксозни магазини по софийските булеварди. Трябва да кажа, че усетих много отчаяние и разочарование. Подготовката по присъединяването на страната към Европейския Съюз има един доста неприятен страничен ефект, а именно че цените на стоките се покачват много повече и много по-бързо от заплатите. Животът става на първо време все по-труден. Хората нямат търпение, нямат сили да изчакат спокойно обещаното подобрение. Те осъзнават, че членството в Европейския Съюз няма да ги отведе в райски земи. Още повече като се има предвид скептичното настроение на западните държави, които въвеждат все повече защитни клаузи, все повече ограничения за достъпа на работна ръка от новите страни членки на общността. Срещнах се също с един български политолог, който ми даде да разбера, че през последните 15 години българските политици са съумяли да изчерпат изцяло търпението на избирателите. Многобройните празни обещания на бившия цар например, който искаше да въведе ред в страната в рамките на само 800 дни, изведоха българите в състояние на политиеческа умора. А тези, които не са изцяло обхванати от подбони настроения, се присъединиха към лагера на “Атака”, които излизат с пароли от рода на “Ромите и турците са виновни за цялата тази мизерия”. Това отразява негативното настроение сред българите, което от своя страна среща неразбиране от страна на Европейската комисия. Брюксел знае, че от една страна трябва да изпълни обещанията към България и Румъния, от друга страна обаче Европейската комисия наблюдва все по-зорко изпълнението на поетите ангажименти, което е необходимо, за да се избегнат негативни настроения в западните държави, адресирани към новите, бедни страни членки, в които те виждат причината за собствената икономическа криза. Хората в Германия например се опасяват, че присъденияването на България ще отвори вратите на съюза за организираната престъпност, те се опасяват също от това, че германският трудов пазар ще бъде залят от още повече евтина работна ръка от източноевропейските държави, което ще избута тях самите в състояние на икономическа мизерия. И двете старни, имам предвид Западът и Изтокът, са изправени пред много трудности, което усложнява ситуацията повече от предвидено.”

Споменахте ромското малцинство. Вие сте в България, за да отразите и тяхното битие. Какви са впечатленията ви?

“Тъй като съм експерт за страните от цяла Югоизточна Европа, съм запознат със ситуацията на ромите във всички балкански държави. Проблемите са навсякъде едни и същи. Ромите, които само на Балканите са около 8 милиона, са във всички държави от Югоизточна Европа същинските жертви на модернизацията. Ефектът от еврпоейската интеграция засилва конкуренцията, което отблъсква ромите на заден план. Повечето роми са както знаем без образование, голям е процентът на неграмотните. Те нямат също достъп до медицинските услуги, нямат при за закупуване на противозачатъчни средства, което води до болести и до висока раждаемост. Ромите се сбълскват освен това ежедневно с предразсъдъците и нападките на обществото, с враждебното отношение на онези, които ги смятат за хора втора класа. Затова искам да подчертая още веднъж, че ромите са навсякъде основните губещи. Тяхното битие ме интересува силно, затова съм запланувал среща с български дупутат от ромски произход, също с обикновени представители на ромското малцинство.”

Какво място отреждате на България, преценявайки я през погледа на човек, пребиваващ само броени дни в страната?

“България стои на прага на Европейския Съюз. Може би дори на по-предна позиция от конкурента Румъния. Трябва да се съглася с мението на г-жа Кунева, която ми каза, че според нея България не е по-зле подготвена за европейското членство от някои от 10-те държави, присъединили се към общността миналата година. Последното източно разширяване отне първоначалната еуфория на западноевропейците, което за съжаление поставя България в по-неизгодна стартова позиция.”

В ролята си на независим наблюдател имате ли впечатлението, че европейската интеграция е единствено част от външната, но не и от вътрешната политика на България, което обаче би трябвало да е основна предпоставка за изпълнението на ангажиментите, поети пред европейските партньори?

“Обикновените хора по българските улици не очакват помощ от Европейския Съюз. При липса на адекватна вътрешна политика голяма част от населението ще се окаже основния губещ от европейското присъединяване. Да вземем за пример селскостопанските работници, селското население. Хората, които притежават само две-три крави няма да са в състояние да устоят на невероятната конкуренция, което ще ги лиши от доходите им. Присъединяването към Европейския Съюз носи не само предимства, но и редица недостатъци. Еврочленството е не толкова цел на населението, колкото политическа цел на управниците.”

Какво би било заключителното ви изречение по отношение на България, ако трябваше в този момент да завършите репортажа си.”

“Бих цитирал един български политолог, който по време на разговор с мен каза, че Западът трябва да се отнася към България според принципа на моркова и камшика. Тоест трябва да помагаме на България, трябва да помагаме на добрите български политици в борбата им срещу корупцията и престъпността, трябва да привлечем чуждестранни инвестиции в страната. Но от време на време трябва също да показваме камшика, за да сме убедени, че нещата вървят добре не само във външен, но и във вътрешен план.”

Интервюто проведе Даря Попова-Витцел