1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България през погледа на един британски турист

18 април 2006

Списание "Спектейтърн" публикува в последния си брой впечатленията на британския турист Нийл Кларк за България.

https://p.dw.com/p/AuZK
Снимка: dpa

Какво ви идва на ум, когато чуете думата България? Задимени, неприветливи ресторанти? Или пък ужасни тайни агенти, които убиват хора с отровни чадъри на задръстените лондонски улици? Не може, наистина, да се отрече, че тази страна страда от сериозен проблем и това е нейният имидж. Но както в редица други случаи, популярната представа не отговаря на реалността.

Жена ми и аз посетихме България случайно. Тъй като пътуването ни до Ню Йорк се провали, решихме да потърсим в интернет някоя евтина оферта, бяхме готови да отидем където и да е, само да е някъде, където е студено и на всяка цена да има много сняг. “Може би Пловдив”, предложи жена ми; въоръжени с пътеводител, в който се казваше, че Пловдив е “приятно място” и вторият по големина град в България, както и с прогнозата на БиБиСи за времето, бързо взехме решение. В мразовита януарска вечер пристигнахме на пловдивското летище, което е всъщност военно летище и се използва за чартърни полети само през зимата. Това беше любов от пръв поглед: пристигаш на българско военно летище през студения януари и тутакси осъзнаваш, че си в Източна Европа. “Най-хубавият от всички градове, красотата му сияе отдалеч” е писал гръцкият поет Лукиан за Пловдив преди 19 века и ако наистина преувеличава, то е съвсем малко. Пловдив или Филипополис, както гласи античното му име, е по-стар от Рим и Атина. На практика тук са събрани в едно архитектурни паметници от най-различни епохи - древни тракийски развалини, прекрасно запазен римски амфитеатър, който има 6000 места и в който и днес през лятото се изнасят концерти и представления, архитектурни сгради от времето на социализма. Най-впечатляващ е старият град, изключително живописен, известен със забележителните си възрожденски къщи от 19 век. Ако се отбиете в стария Пловдив, не пропускайте да влезете и в етнографския музей, струва си да се види, дори само заради великолепния вестибюл и тавана с дърворезба. Единственото ни разочарование в Пловдив беше това, че сняг нямаше, ето защо след три дена се отправихме към планината. От Пловдив до Банско са седем часа с влака, сигурно не най-бързото ни пътуване с влак, но във всеки случай най-запомнящото се. Не на последно място и заради невероятния планински пейзаж; към средата на пътя ни, на една от безбройните малки гари се качиха група весели селяни, които в продължение на два часа ни забавляваха с песните си в съпровод на акордеон. Кога за последен път сте преживявали подобно нещо във влака? Пристигнахме в Банско в прекрасно настроение, посрещнати с “добре дошли” в стар ресторант на централната улица. Българската кухня е сред най-добрите в Европа, при това цените са повече от изгодни. Ако искате да опитате изискани вина, непременно се възползвайте то тази възможност – в която друга страна в Европа можете да си поръчате най-скъпото вино срещу тъй ниска цена?

След два дена, прекарани в Банско, решихме да отидем в София. Българската столица може би не е най-урбанистичната в Европа, но във всеки случай е изключително привлекателна. В никоя друга европейска столица няма да добиете такова усещане за пространство. София наистина е най-доброто място за хора, които по принцип не обичат града. Забележителностите са много, не могат да се видят само за едно идване. Ние с жена ми решихме да се спрем на църквата “Света Неделя”, руската църква с петте златни кубета и катедралата “Александър Невски”, построена в памет на 200-те хиляди руски воини, дали живота си за освобождението на България от османско иго. Остана ни, за щастие, време да посетим и старомодния природно-исторически музей с фантастичната му колекция от над един милион експонати.

Едно от най-хубавите между толкова много хубави неща в България е обичаят по стените и оградите да се разлепят поменици с имената и снимките на починали близки. Отначало си помислих, че това е всъщност тъжно. Но да бъде напомняно за онези, които са били живи сред нас, живите, всъщност създава чудесно чувство за континуитет и общност, освен че насочва вниманието ни към онова, което наистина има значение. “Има земя на живите и земя на мъртвите, мостът помежду им е любовта”, казва Торнтън Уайлдър. Видяхме много поменици, включително в центъра на София, нито един не беше скъсан или издраскан. Че тук няма вандалщина, не е единственото нещо, с което България превъзхожда Великобритания. Общественият транспорт, освен че е евтин, е също тъй чист и точен. Хората може би не са екзалитирани и нямат склонност да крещят по улиците, затова пък са внимателни, учтиви и винаги отзивчиви; семейните връзки и религиозните вярвания са много силни. Престъпността не е широко разпространена и повечето хора имат добро образование. За онези, които искат да опознаят Източна Европа, верният адрес е не Унгария или Словакия, Чехия или Полша, а България. Идете и вижте тази страна, преди европейските комисари и други емисари на прогреса да я развалят завинаги.