Българо-румънски авангард във Виена

Голямо, и на пръв поглед празно пространство с бели стени и тъмен под – такова е първото впечатление при влизането в трезора на Kunstforum Bank Austria в центъра на австрийската столица Виена. Това е залата, приютила съвместната изложба ’Walls & Floor (without the ceiling)’ или ’Стени и под (без тавана)’ на българския художник Недко Солаков и румънския му колега Дан Пержовски. Но, след повторно вглеждане в помещението погледът започва да открива по белите стени рисунки и надписи на английски с черен фулмастер. Оказва се, че и подът е изписан с маркер. Така, рисунка след рисунка, тескст след текст, история след история, започваш да се придвижваш из изложбената зала, откривайки една по-една творбите на двамата художници.

Недко Солаков отговаря за пода

За разделението на творческото пространство в залата, Недко Солаков казва:

“Аз работя върху стените, Дан работи върху пода – това е. Както и аз имам един въвеждащ текст, който е високо горе, на нивото на централната изложба, който преди два дена очевидно чистачка се опитала да го изтрие... Аз трябваше да направя такива, малки коментари отдолу – отмъщението на художника. Отдолу написано.”

Недко Солаков е един от най-известните български художници, занимаващи се със съвременно изкуство, който се радва на голямо международно признание. Пример за това е специалната награда на журито, която Недко Солаков получи на 52-то Биенале във Венеция. Тази година той стана и първият художник от България, участвал в една от най-престижните световни изложби за съвременно изкуство – Документа, в германския град Касел.

Настоящата изложба на Недко Солаков и Дан Пержовски във Виена е по идея на австрийското културно дружество KulturKontakt. Работите се намират в едно подземно помещение – бивш банков трезор. То е под основната изложбена зала, в която в момента могат да се видят белгийски символисти.

“Мястото като цяло има доста консервативна репутация и, може би, тук, точно в този трезор не се правят кой знае колко интересни неща... Но, от друга страна, това на нас ни беше интересно и интригуващо да се помъчим да направим нещо, което да бъде в противовес на това, което е показано горе, над нас, над главите ни.”

Недко Солаков и румънския художник Дан Пержовски работят заедно не за първи път. Само преди година двамата имаха съвместен проект в Ню Йорк, озаглавен “Back to Back.”

Дан Пержовски е господар на пода

“Ние работим неща, грубо казано – рисуваме и пишем текстове върху стени и върху всякакви повърхности в дадено пространство, но бих казал, че го правим по един коренно различен начин, макар на пръв поглед това да не личи. Формално погледнато, Дан не се интересува толкова от повърхността, върху която пише, докато за мен е много важен тъй нареченият “бял куб”, както казваме в областта на визуалните изкуства. Тоест, галерийното пространство, което би трябвало да има един идеален вид, идеална повърхност, готова да бъде изложено върху нея.”

Никоя повърхност обаче не е наистина идеална и именно това провокира творческия интерес на Недко Солаков и му служи като вдъхновение за неговите истории.

“Въпреки че конкретно на това пространство в момента, в Трезор, тука използвах в максимална степен една друга даденост. При мен важното е, че аз се адаптирам към това, което ми е дадено в момента. Аз не искам да променям. Ако забелязвате, сега, в момента сме в пространството и преди това тук е имало друга изложба, която нямам никаква представа каква е била, но, примерно, всички лампи, всички спотлайтс са насочени по определен начин, така че да осветяват това, което е било сложено преди това. Моето изрично желание към организаторите беше никой да не пипа въобще лампите, както са в момента. Така че, забелязвате, в момента те имат... Един много странен ритъм се получава от неща, които са осветени, но на тях, практически, преди аз да сложа нещо, нямаше нищо осветено.”

И върху тези осветени петна, но не само, Недко Солаков разказва своите истории:

“Ами, тези истории, ако минете и разгледате, всичките те са много разнообразни. Част от тях са по някакъв начин свързани малко с банката. Примерно, на едно място казвам, че няма нещо кой знае какво ценно, което повече да бъде сложено тук... Има там една малка точка, която се срива надолу и която съм писал, че е някаква сриваща се акция, която пада надолу. Същевременно, има други работи, които нямат абсолютно нищо общо с това пространство с това пространство. Те са някакви истории, които просто са ми щукнали в момента в главата. Да речем, историята за тези две кавички, които просто си изгубили израза около който те се намирали и които трябвало да си търсят друга работа, може би като запетайки. Горещо се надяват кавичките да бъдат все пак две запетайки поне в едно изречение, да не бъдат в две различни изречения.”

Негативното отношение към разширяването на ЕС

Сред историите на Дан Пержовски пък, по пода, има препратки към политически и социални теми от Австрия и Европа, като например негативното отношение към чужденците и разширяването на Европейския съюз.

За своя творчески процес и този на румънския му колега, Недко Солаков уточнява:

“Начина, по който пиша и решавам тези истории – аз никога не мисля предварително за тях. Това е също една друга голяма разлика между това, което Дан прави и което аз правя. Дан прекарва може би десетина дена, понякога две седмици на дадено място. Той непрекъснато чете вестници, иска да научи точно контекста – какво се случва не само в коркретно място, ами и в момента, политически по целия свят какво става.”

Съвместната изложба ’Walls & Floor (without the ceiling)’ - ’Стени и под (без тавана)’ на Недко Солаков и Дан Пержовски в залата Трезор на виенския Kunstforum Bank Austria е резултат от около седмица труд на двамата творци.

Работите им ще могат да се видят до до 3 февруари догодина

През същия месец ще бъде представен и каталог от изложбата. Освен че ще документира работите на българския и на румънския художници – а в случая на Недко Солаков това ще е единственият оставащ за бъдещето документ от стенните му истории, каталогът ще запечата и реакциите на посетителите към творбите на двамата автори.