Българската икономика се стреми към "меко кацане" в кризата

България е различна в редица отношения. Тя е най-бедната страна-членка на ЕС, но нейният БВП нараства през последните години с темпове над средните. Ефектът от глобалната криза, разбира се, се усеща: растежът намаля наполовина от 7 на сто през първото тримесечие на миналата година на 3,6 на сто през последното тримесечие на 2008 година.

Правителството базира бюджета си за тази година върху растеж в размер на 4,7 на сто, който е все още висок в сравнение с тенденцията към рецесия, сполетяла повечето страни в Европа. Други обаче са значително по-малко оптимистично настроени: МВФ предрича цифра от порядъка на около 2 на сто, докато анализатори предсказват от нулев растеж до два процента.

Охлаждането на икономиката може да е здравословно

В Центъра по либерални стратегии в София анализаторът Георги Ганев смята, че евентуалното охлаждане на икономиката може да се окаже "доста здравословно". Ръстът на кредитите, надут до 60 на сто през 2007 година, спадна наполовина на по-нормалните 30 процента през миналата година, обяснява Ганев. Но за разлика от ситуацията в страни като Унгария, кредитирането не е изцяло пресъхнало. "Банките предпазливо отпускат заеми и междубанковите кредитни пазари остават относително ликвидни", подчертава Ганев.

В Сосиете Женерал Експрес Банк изпълнителният директор Филип Ламе заяви, че кредитният ръст от 60 на сто и повече не може да бъде поддържан трайно. "Кризата е тук и това се осъзнава", казва той. "Но България се е насочила към "добре дошло меко кацане", допълва Филип Ламе.

На България широко се признава, че си е взла поука от миналото и по-точно от най-голямата си за всички времена финансова и банкова криза през 1996/97 г., когато фалираха 14 банки. Страната въведе валутен борд под наблюдението на МВФ, връзвайки валутата си, лева, към дойчмарката, а след това и към еврото на фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро.

Това допринесе страната да бъде спасена от колабиране на валутата й, което щеше да бъде катастрофално за потребителите, неспособни да рефинансират заплатите си в евро. Освен това евро-левовият борд диктува монетарната политика на страната и задължава централната й банка да натрупва достатъчен резерв в чуждестранна валута, за да покрива оборотните средства. Освен това правителството е задължено да осигурява бюджетни излишъци всяка година.

Бюджетният излишък - контрапродуктивен?

В края на миналата година БНБ разполагаше с валутен резерв от 12,7 милиарда евро, а правителството приключи годината с обещания бюджетен излишък от 3 на сто от БВП. Това контрастира на състоянието на обществените финанси в редица страни от еврозоната, където са налице сериозни дефицити. Все пак един европейски икономист, базиран в София, привежда аргумента, че бюджетният излишък не се използва по най-добрия възможен начин.

"Всъщност той е контрапродуктивен, защото ляво-центристкото правителство го използва, за да финансира социални мероприятия предвид на следващите избори, а не за да създава благосъстояние", казва икономистът, пожелал да остане анонимен.