1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Българската мечта" на една германска пенсионерка

Зорица Илич
25 септември 2019

Когато пенсията не стига… Целият трудов живот на Петра Каленбах минава в Германия, но в крайна сметка тя решава да се пресели в България. Там се сбъдва нейната "българска мечта".

https://p.dw.com/p/3QCPD
Сцена от филма "Българска мечта"
Сцена от филма "Българска мечта"Снимка: Srdjan Sarenac

Известният босненски режисьор Сърджан Шаренац засне едночасов документален филм за нейната история, който бе излъчен през септември 2019 в рамките на Фестивала за балкански документални филми на „Ал Джазира“ в Сараево. С режисьора на филма разговаря Зорица Илич.

Героинята на Вашия филм е бедна пенсионерка, която решава да напусне родината си и да потърси по-добър живот в друга страна. Тя дори не знае тамошния език, няма никакви приятели там, но въпреки това предприема тази съдбоносна крачка. Впрочем, хиляди хора, които също мечтаят за по-добър живот, предприемат същата крачка, обаче в посока към Германия. Със своя филм Вие сякаш вървите срещу течението…

Шаренац: Да, Петра Каленбах решава на 65-годишна възраст, че иска по-качествен живот. В Хамбург пенсията ѝ възлиза на 700 евро, за жилището си плаща наем от 500, а като добавим и другите разходи, накрая ѝ остават около 20 евро. Но Петра мечтае за много повече и вярва, че третата възраст не е просто някакво очакване на смъртта, а възможност да започне нов живот. Да, тя не знае езика, не може да чете на кирилица, но се надява на по-добър живот в България. Защото в Хамбург тя е била принудена веднъж седмично да ползва услугите на социалните служби.

В Германия смятат за беден всекиго, който получава по-малко от 917 евро на месец. В България обаче Петра Каленбах изглежда като богата германка. Как изглежда пенсията ѝ в сравнение с българския стандарт?

Шаренац: Със своите 700 евро тя може да живее добре в България, защото наемът ѝ там е само 155 евро, а не 500, както в Хамбург. Така ѝ остават много повече пари и може да си позволи да отиде на театър и на кино, да излезе на ресторант. Все неща, които не е можела да си позволи в Германия, макар че е родена там, прекарала е целия си трудов живот там и си изкарала германска пенсия.

А как я посрещат българите? С какви културни предизвикателства и предразсъдъци се сблъсква Петра Каленбах в България?

Шаренац: Българите я приемат отлично. Още първия ден се запознава със съседката Станка, която живее в същата сграда. Двете започват да си общуват, само дето не говорят никакъв общ език - Станка не знае нито немски, нито английски, а Петра не говори български. И така, двете сядат пред лаптопа и започват да си общуват с помощта на две компютърни програми за превод. Когато ходи на пазара или се среща с други хора, Петра пак използва компютърния превод. А в много случаи тя просто си говори на немски, хората си говорят на български - и пак отлично се разбират.

Кадър от филма "Българска мечта"
Кадър от филма "Българска мечта"Снимка: Srdjan Sarenac

Петра се преселва в България главно по финансови причини. Но дали единствено поради тях? Може би роля играе и друг феномен: все по-разпространеното усещане за самота на старини в развитите индустриални държави?

Шаренац: Това е абсолютно вярно. В Хамбург Петра живее съвсем сама, а в България е заобиколена от много повече хора. Те живеят в нейната кооперация, разговарят с нея, част от тях са пенсионери като нея.

Тоест, „българската мечта“ на Петра се е сбъднала, така ли?

Шаренац: Да. Петра вече шест години живее в България - в Каварна, където дори откри художествена галерия със свои картини.

Много хора от Балканите напускат собствените си страни и търсят щастието си в Германия. Дали Вашият филм не подлага на съмнение стереотипа за Германия като „обетована земя"?

Сърджан Шаренац
Сърджан ШаренацСнимка: Srdjan Sarenac

Шаренац: Докато снимах „Българската мечта“, аз наистина имах и тази цел: да се противопоставя срещу някои предразсъдъци. От балканска гледна точка ние наистина виждаме Германия като някаква перфектна страна, най-богатата държава в ЕС. И смятаме, че там едва ли не текат мед и масло. Моят филм се противопоставя срещу този стереотип и показва, че в Германия има и бедни хора, пенсионери, много от които са работили 35-40 години в своята си страна, но накрая се оказват с пенсия от 700-800 евро, с която е много, много трудно да се оцелее. Но редом с посланието ми към хората от Балканите, че в Германия не текат само мед и мляко, аз искам също да покажа на германските пенсионери, че ако не могат да оцелеят с пенсията си у дома, все още има изход и не бива да се отчайват. (…) На Балканите често наблюдаваме съдби на хора, които са работили цял живот, но на стари години не могат да живеят достойно с пенсията си. И тогава възниква ситуацията, при която в един и същи апартамент живеем цели три поколения: по-младите помагат на възрастните хора, но и самите пенсионери от своя страна помагат на по-младите. Това е нашето всекидневие.


*Сърджан Шаренац е роден в Сараево. Завършил е филмова и телевизионна режисура в Белград, Ронда и Амстердам. Той е един от продуцентите на „The Road Movie“, който се класира за Оскарите през 2019 в категория за най-добър игрален документален филм. Документалният му филм „Българска мечта“ се излъчи премиерно в конкурсната програма на филмовия фестивал AJB (Al Jazeera Balkan) DOC.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми