Българската туристическа индустрия заема 56-то място в световната ранглиста.

Не е изненадващо, че Швейцария и Австрия заемат първите две места в класацията. Двете страни отдавна са водещи по отношение на туристическите си индустрии. Това, че Германия се нарежда непосредствено след тях на третото място, беше обаче също толкова неочаквано, колкото и лошото представяне на Испания – на 15-то място и на Италия – на 33 място. България, която от неколко годинти насам отбелязва приток на туристи, заема едва 56 място. В отделната класация на “първите десет” сред развиващите се и прагови страни, България се намира на шесто място преди Мароко, Египет и Бразилия, но и доста зад Тунис, Тайланд и Йордания.

Един поглед към най-важните от проучените общо 52 фактора, определящи класацията, ясно показват, защо българската туристическа индустрия изостава и все още не отговаря на основните рамкови изисквания, независимо от полаганите усилия в това отношение. Определящи за оценката и класирането бяха например фактори като законови разпоредби, сигурност и здравно обслужване, инфраструктура, местно ниво на цените, околна среда и културни аспекти. Отличното класиране на трите централноевропейски немскоговорящи държави Швейцария, Австрия и Германия се обяснява с много добрата им обвързаност с международните туристическите потоци, с наличието на едни от най-модерните в света инсфраструктури на шосейната и железопътна мрежа, с трайните усилия по опазването на околната среда и високите стандарти за сигурност. Тъкмо тези стандарти България засега изпълнява твърде незадоволително. При оценката за конкурентноспособността на туристическата индустрия не става дума толкова за качеството на хотелите - в това отношение България изпълява най-високи изисквания с хотелите си в София и по Черноморието, колкото за рамковите условия на туризма. А за тях са отговорни държавата и управляващите. Докато частните инвеститори реализираха прекрасни и качествени хотели, политиците пропуснаха много време за да изградят нужната инфраструктура от улици и летища, с престъпна нехайност си закриваха очите пред елементарни пропуски в опазването на околната среда и се побояха сериозно и ефективно да се борят с престъпността. Вместо декларации за намерения – нека припомня, че преди 6 години беше обявено строителството на втория мост на Дунава !!! – сега са нужни бързи практически стъпки по реализирането им и то на всички нива. Политиката трябва да се активизира, включително за да окуражава и занапред към ангажимент частните инвеститори от страната и чужбина. Крайно време е рамковите условия да се подобрят трайно. Незадоволителното 56-то място в класацията на световната туристическа индустрия би трябвало да бъде възприето като стимул за действие.