Българските седмици в Бармщед – малък град с голяма културна мисия

От няколко седмици насам българският трикольор краси витрините на кафенета, магазини и на галерията “Ателие 3” в германското градче Бармщед. Българското присъствие се усеща най-силно на острова Ранцау, "зеленото сърце" на Бармщед, както го наричат жителите му.

Там зад гъстите корони на дърветата са се сгушили няколко тухлени постройки – бившата къща на съдебния писар, бившата съдебна палата, островният затвор, мелницата и господарската къща.

Островният затвор днес е кафене. В две от килиите има уютни сепарета, където посетителите могат да си поръчат затворническо меню с предястие, основно ястие и десерт. Сервитьор, облечен като надзирател, поднася гозбите.

Къщата на съдебния писар днес е ателие-галерия. В него работят инициаторите на българските културни седмици – ръководителят на туристическото бюро на града Ролф Щайнхоф, както и художниците Карин Вайсенбахер и Михаел Крауциг:

“Виждаме, че икономическите контакти между страните в световен мащаб все по-бързо се развиват. Това развитие трябва да бъде придружено с разбирателството между хората. Според мен изкуството е универсален език, който свързва, без да изисква знания по съответния език на дадена страна. Чрез изкуството разбираме повече не само за културната среда, в която е израснал твореца, но и за начина, по който той я възприема”, пояснява Михаел Крауциг.

По този начин художниците от Бармщед искат да запознаят местното население с България, която от скоро е част от европейското семейство. Българските културни седмици са началото на поредица от мероприятия, на които всяка година ще се представя друга страна.

Тазгодишната програма е много амбициозна за малко градче като Бармщед, където живеят около 9500 души. В нея са включени две изложби на съвременни български художници. В кметството се намира изложбата “Кирилица”, която иначе може да се види само в българското посолство в Берлин.

Пак там са представени снимки от Рилския манастир. В края на културните седмици ще бъдат показани и български икони. Герд-Винанд Имайер, почетен генерален консул на България в Хамбург, Шлезвиг-Холщайн и Долна Саксония, както и теологът Мартин Илерт държат сказки за българската политика и култура.

Особено интересен за германската публика обаче се оказа докладът на Герд-Винанд Имайер за германските следи в България. Герд-Винанд Имайер разказва как възниква идеята за доклада:

“В България се знае повече за отношенията с Германия. Това може би е така, защото от една страна българите са по-добре запознати с историята си. От друга страна Германия като страна в центъра на Европа има много други преки съседи, към които България не принадлежи. Ето защо за хората от бившото ФРГ България все още е бяло петно на картата.”

Докладът на Герд-Винанд Имайер бе придружен от музикалните изпълнения на Александър Райчев, който през 2000 година е избран за пианист на годината в България и живее от няколко години в Германия.

В ателие-галерията на остров Ранцау се бяха събрали около 30тина души, които искаха да узнаят нещо повече за отношенията между Германия и България. За един час Герд-Винанд Имайер успя да събуди интереса на германската публика към България. Пътешествието из историята на двустранните отношения започна от 9ти век, с живота и делото на Св. Методий и престоя му в швабския град Елванген. Премина през Берлинския конгрес, Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, българските князе от германски произход и двете Световни войни. Германският почетен консул обърна особено внимание на германската имиграция в България от края на 19ти и началото на 20ти век, което допринася за разпространяването на германската култура в източно-европейската държава. Резултатът е създаването на многобройни германски училища в по-големите български градове.

В началото на 20 век е осветен първият германски манастир в Царев брод. Там и до днес работят монахини от ордена на бенедиктинците, а немският е официален език. Филиал на католическия манастир се открива няколко години по-късно и в Бърдарски геран. През 1933 година в Бърдарски геран, в близост до река Дунав, е построена и германска църква, която съществува до днес, но е в окаяно състояние.

След доклада Герд-Винанд Имайер сподели възгледите си за бъдещето на българско-германските отношения. Според него политическите и икономическите връзки ще продължават да се развиват положително. Герд-Винанд Имайер:

“Наблюдавам много положително развитие в интереса на германските младежи на възраст между 16 и 17 години към България. Все повече германски ученици искат да посещават на разменни начала за една година германски училища в България и да се запознаят с културата на страната.”

Досега около 14 германски младежи са участвали в обменните програми. Според него това е положителен аспект, който допринася за изграждане на по-добра представа за България в Германия. Почетният консул Имайер прави и междинна равносметка на културните седмици в България:

“Тук нищо не е грандиозно, тук всичко е истинско. През миналите седмици много заинтересовани граждани посетиха проявите, събраха информация, която със сигурност ще разпространят в приятелския и семейния си кръг. Смятам, че така България достигна стотици от жителите на Шлезвиг-Холщайн.”

Пианистът Александър Райчев забелязва също подобна тенденция:

“Интересът към българската култура е много голям. Интересът става все по-голям в Северна Германия да се научи нещо повече за България, за историческите основи на държавата, защото това нещо е много важно, живеейки в една обединена Европа.”

Всяка проява, на която се представя България, оставя трайно впечатление у посетителите. В северна Германия интересът към България намира съвсем конкретен израз. Вилфрид Кверл от управата на град Бармщед след доклада за германските следи в България:

“Не знаех абсолютно нищо за България. Бях чувал за страната само от роднините ми от бившото ГДР, които разказваха, че са били там. Днес научих много, това събуди интереса ми. Роди се и идеята да посетим скоро България.”

Примерът му ще последват най-вероятно и други жители на Северна Германия, било то посетители на проявата или техни приятели и познати.