1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българския етнически модел, представен от вицепремиера Емел Етем в Берлин

30 ноември 2005

В българското посолство в Берлин се състоя дискусия, озаглавена ”Интеграция на етническите малцинства в обществото, български етнически модел”. В дикусията участваха сегашни и бивши германски депутати, както и Емел Етем, вицепремиер и заместник –председател на ДПС. Маринела Липчева коментира българското участие.

https://p.dw.com/p/AsyD

Едва ли някой се е съмнявал в това, че точно заместник-председателят на ДПС няма да изрече красиви думи за така наречения български етнически модел. Та нали в началото му преди цели 15 години стои създаването на ДПС и нали сега заместник-председателят на ДПС, Емел Етем, е вицепремиер? Едва ли някой обаче се съмнява, че възхваляваният етнически български модел куца и че след като в медиите в самата България тече бурна дискусия за ролята и значението му, в Германия няма и да са чували за това. В залата седяха достатъчно много запознати с проблемите на България германци, както и българи. Само преди няколко дни Йохана Даймел, анализатор от германското дружеството за Югоизточна Европа, изнесе пред германска публика алармиращи данни, отдавна известни на българското общество. Например: социологическо проучване на Галъп, направено тази година по поръчка на българския хелзинкски комитет. В отовор на въпроса: бихте ли живели в една държава с цигани, с ”не” отговарят 27% от анкетираните българи, 18% са срещу това да живеят в една държава с турци. И още един пример, достоен да демонстрира ”успеха” на българския етнически модел: Още през 2002-ра година Алфа рисърч прави проучване, което показва една стара истина, че границите между мнозинството и малцинствата са социални. В графата социално слаби /по доходи/ попадат 20% от българите, 45% от турците и 79% от ромите.

Нито една от тези цифри не се чу в залата в българското посолство. В пространно изложение Емел Етем сложи знак за равенство между развитието на ДПС и българския етнически модел. Той беше сведен до това, доколко и как ДПС участва във властта. С други думи етническият мир се гарантира от властовото присъствие на една партия, а що се онася до ромите, то те имат проблеми, призна Емел Етем, защото имат само един депутат и 120 чиновника в общините и районите, акуратно изброи Емел Етем.

Вярно, появата на ДПС преди 15 години спаси етническия мир в страната и никой не отрича това. Присъствието на ДПС във властта на всички нива или неприсъсттвието на ромите ,обаче, не би могло и не бива да изчерпва тезата за успеха/неуспеха на етническия модел в България сега, 15 години по-късно след създаването му. Както впрочем и фактът, че към МС и Президенството съществуват няколко структури, призвани да гарантират равнопоставеността на етносите в държавата и диалога между тях. Да припомним: в последния си не особено прятен за България доклад Европейската комисия разкритикува като прекалено слаб и неефективен Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. Да, призна Емел Етем, с ромите има проблем, заради ниския им социален статут, заради лошото образование, заради трудностите с интегрирането им. Но, припомни тя, позицията на ДПС е не да се дават привилегии за малцинствата, а да се решават социалните проблеми на целия български народ.

В залата никой не чу за специални мерки, насочени към преодоляване на безработицата в бедните региони, населени предимно с турци, помаци и роми; програми, които засягат всички, и българите включително, но и най-вече етническите малцинства в тези региони, програми, които помагат за обезвреждане на тиктакащата бомба ”етническа нетърпимост” и нейната парламентарна изява ”Атака”.

В България може и да ги има такива програми, но дали и как действат те, в Берлин не стана ясно. Защото, оказва се, етническият модел, това е успехът на ДПС. Има ли обаче етнически проблеми, то разрешаването им е дело на всички български партии.

По време на дискусията невинен въпрос, свързващ проблемите на малцинствата с бедността и безработицата, беше определен от българската заместник-министър председателка Емел Етем като провокативен. Присъстващите в българското посолоство германци едва ли разбраха, в какво се състои провокацията. Може би в това, че се изнасят неприятни истини? Или в това, че въпросът се задава от български журналист, работещ в държавна медия? Ако е така – жалко, това означава, че някои от сегашните управляващи в България мислят спрямо журналистите в категории с повече от 15 годишна давност. Проблемът е в това, че и така нареченият български етнически модел май е в същото положение.