Български нарушения

Макар и очаквана, новината от Брюксел подейства като есенна слана върху бодряческия оптимизъм на кандидатите за кметове и общински съветници на изборите на 28 октомври, както и като поредния тежък нокдаун за кабинета ”Станишев”, изпаднал в тежка несъстоятелност по повод учителската стачка. Съвпадението на действията на Брюксел с поредното упражнение по демокрация в най-новата и бедна членка на ЕС-България - естествено е случайно, но обявената процедура показа за пореден път през последните 10 месеца, че да си новопокръстен европеец означава не само правото гордливо да лепиш стикери с емблемата на съюза върху автомобила си втора употреба, но и задължението да бъдеш отговорен – трудно, скъпо, досадно за някои, но в същото време и особено полезно за сегашното управление задължение.

Преди време в българската преса се появи заглавието „Държава-сметище”, което до голяма степен отговаря на истината. Защото не само София, но практически всяко по-голямо населено място в страната има проблеми със събирането и обработката на битовите си отпадъци. В конкретния случай, обаче, отворената наказателна процедура от Брюксел заради поставящото под заплаха „общественото здраве и околната среда” сегашно събиране на столичния боклук спокойно може да вкара в историята местния вот в неделя под името „Боклучените избори”, а основните участници в него като „боклучената общинска команда”. Дори повече, доколкото още в началото на миналата година в свое становище експерти от ЕК, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие обявиха, че кризата с отпадъците на София е национален, а не единствено общински проблем и препоръчаха на държавата да помогне на Столичната община за решаването му, възможно е в бъдеще сегашното правителство на тристранната коалиция да бъде запомнено като «Боклучения кабинет» поради неспособността си да въздействува и в тази област.

Защото едва на редовното си заседание миналия четвъртък министрите решиха да предоставят 5 млн.лв. за доизграждане на завода за преработка на битовите отпадъци към депото в пловдивското село Шишманци. Десет дни преди местните избори кабинетът се хвана да обяснява, че отпуска парите за един общинско-частен проект, защото той бил от «приоритетно» значение за община Пловдив при решаването на съществени екологични проблеми не само за общината, но и на целия регион. И колкото настървено премиер, министри и кандидат-кметове от БСП да обясняват в медиите, че единствената вина за неизграждането все още на завод за преработка на отпадъци носи столичната община, факт е, че ЕК комуникира единствено с българското правителство и съответните министерства, в конкретния случай със станалото прословуто вече Министерство на околната среда и водите.

Известно е, че понятието «боклук» с всичките му значения е валидно като такова единствено в България и съседната й Македония. В официалните представи на Брюксел, битовите отпадъци (или сметта) е суровина, енергиен източник, нещо, което се преработва и употребява до пълното му разграждане. В Германия и Италия значителна част от сметта се продава като гориво за мощностите, които са построени за самата нейна преработка. Българите строят депа, в които боклука е складиран или, както е модерно да се казва - депониран. Там той гние, вони, носи зарази, без изгледи някога да бъде преработен, защото това просто няма да е възможно. Всичко се погребва в най-плодородната земя в Пазарджишко и Пловдивско, като единствено се трамбова, донякъде, с булдозери. До 2010 година подобно архаично вандалство ще бъде забранено навсякъде в ЕС. В Германия тази забрана важи вече втора година, в Австрия – тя е валидна от миналата година.От началото на тази година Италия и Португалия се съобразяват със забраната. За разлика от България, където продължават да се строят депа и да се дълбаят котловани за боклука. Срещу 30 милиона лева годишно от парите на данъкоплатците близо двумилионна София транспортира боклуците си в Суходол, Пловдив, Карлово, а и по-далече не за да реши, а само да отложи боклучената си криза!

Докога и на каква цена?

Отговорът е прост- още дълго време и на много висока цена.

Защото и новия кмет, и новите общинари след изборите ще тръгнат по командировки в Германия и Австрия да цъкат с език пред съоръженията за преработка на всякакви отпадъци в центъра на големите европейски градове. Защото дори и едно ново правителство би се туткало около финансирането на такъв завод, макар предварителните процедури за него да са вече в ход. Защото в българското съзнание боклука си остава боклук и за него пари не трябва да се харчат.

Така разсъждават глупавите и бедните народи. Докато станат още по-глупави и още по-бедни.