Български ромчета просят, крадат и проституират в Австрия

Репортажът започва с картина от софийския квартал “Факултета”, която описва ежедневието на живеещите там хора от ромски произход: стотици заслони, сковани от дърво или направени от листове ламарина, с цели рояци кучета в дворовете, които вероятно се чувстват по-добре отколкото хората в своите импровизирани къщички. В тях няма нито ток, нито гази или течаща вода. Боклукът е буквално навсякъде – около и в колибите, а между купищата отпадъци навсякъде щъкат малки деца.Облечени в дрипи те по цял ден се ровят в боклуците в търсене на нещо ценно в тях. И така ден след ден. Квартал Факултета е наречен – най-голямото ромско гето на София. За неговите 60 хил. обитатели в покрайнините на българската столица няма никакво измъкване оттук.

Ако все пак това се удаде на някого, то той се озовава в ситуацията на Светла – 13-годишното момиче седи на задната седалка на автомобил, който ще я откара във Виена. От родната и къща я делят хиляда километра в един друг свят. Светла и другите две момичета от нейния квартал, които също са се запътили към Виена, могат само да подозират, какво ги очаква когато пристигнат в крайната си точка. “На тръгване мама ми каза, че за няколко месеца ще гостувам на една леля във Виена, но аз не и повярвах”, казва Светла.

Така 13-годишното ромско момиче попада в плен на една мафиотска мрежа, която се занимава с търговия с хора. И Светла не е единствената – само във Виена през миналата година полицията е открила 650 малолетни българчета, и това е официалната статистика. Реалната цифра вероятно е далеч по-висока. Така деца, избягали от мизерията вкъщи, се оказват на Запад в още по-голяма нищета, независимо, че във Виена тя получава неща, които никога досега не е виждала в живота си: вана с топла вода, нормално и чисто облекло. Но това не е някакъв подарък, а предпазна мярка, за да не бие на очи, когато се окаже навън по улиците на Виена.

По-нататък в публикацията се разказва накратко за кризисния център във Виена, създаден за такива случаи, който се ръководи от психолога Норберт Чийпек, и до който кризисен център Светла стига 2 седмици след пристигането си в Австрия. Там тя разказва, как в България е била обучавана от родителите си да краде незабелязано. “Бяхме грлупа от 10 деца, от които три момчета и други 6 момичета. Мъжете, които са ги настанили в приют във Виена, им обяснили, че родителите им дължали пари, които те трябвало да изкарат с кражби. Добрите в кражбите били възнаграждавани с обилна храна за вечеря, а тези, които се справяли зле, получавали бой.

Накрая в публикацията е цитиран и психологът Чийпек, който казва, че проблемът се корени в държавите, от които идват джебчиите. Решаването на проблема трябва да тръгне оттам чрез намирането на социална формула за справяне с проблема. “Когато един родител веднъж е продал детето си, то просто не може да му бъде върнато, когато бъде изтръгнато от ръцете на трафикантите”, казва австрийският психолог. Той си спомня, как вътрешните министри на България и Румъния, откъдето основно е контингентът малолетни джебчии, по улиците на Виена, са се ангажирали да не допускат излизането от страната на деца с непознати хора за придружители. Освен това в тези страни също трябва да бъдат изградени кризисни центрове като този, който се ръководи от Норберт Чийпек, завършва статията в австрийското издание.