Българското еврочленство ще се реализира както бе запланувано, но с предпазни клаузи

Цареше голям оптимизъм, когато през април 2005 година един български хор запя европейския химн. В Люксембруг тържествено бяха подписани присъединителните договори с България и Румъния. Но оттогава от Европейската комисия в Брюсел се сипят критични забележки. Реформите в правосъдието и администрацията не се предвижват бързо. Особено в България се взимат малко мреки срещу корупцията и тежките престъпления – заяви Оли Рен, еврокомисарят по разширяването. През юни тази година той обяви последния срок:

“Моето послание към приятелите ми в България, че сега е време да запретнат ръкави”.

Админстрацията и парламентът в София и в Букурещ наваксаха много през това лято, обаче още не са достигнали още всички стандарти – се казва в новия доклад на Европейската комисия. Въпреки това Оли Рен е решен да препоръча приемането на двете сравнително бедни страни на 1 януари 2007 година, както бе първоначално запланувано. Обаче за пръв път в историята на Европейския съюз ще бъде отправена заплаха с така наречените предпазни клаузи. Румъния и България ще бъдат подложени на строго наблюдение. Европейската комисия обвинява двете страни, че не са подготвили достатъчно своите институции за коректно усвояване и разпределение на европейските помощни средства. До края на март 2007 година България и Румъния трябва да докажат, че могат да им бъдат предоставени субсидии, които да не потънат в незнайни канали. Критика се отправя и срещу положението на ромското малцинство, хигиеничните условия при съхраняването на хранителни продукти и регламента за осиновяване. Европейската комисия би могла да отложи членството на двете страни. Това обаче би било бламаж за правителствата в София и Букурещ и за реформаторски сили. Българския премиер Сергей Станишев обеща по време на посещение в Брюксел, че страната иска да изпълни всичките си задачи:

“Благодарение на сътрудничеството с комисията ние се си взимаме поука. Подобряваме постоянно процесите и вярвам, че можем да сме добър член на Евросъюза”.

Средните доходи в България и Румъния възлизат на само една трета от средните доходи в Европейския съюз, но пък стопанският прираст е много висок. Безработицата спада, докато цените се покачват. Не се знае колко от 7-те милиона българи и 22-те милиона румънци искат да работят в някоя страна-членка на Евросъюза. Много от досегашните страни-членки, между които и Германия и Великобритания, искат да разрешат свободно движение на работната ръка едва след пет години. Дотогава националните пазари на труда да бъдат изолирани. Ако българи или румънци имат желание да работят в чужбина, те вероятно ще се насочат по-скоро към Италия или Испания, където е по-лесно да се получи разрешително за работа.

След това второ източно разширение няма да бъдат приемани нови страни – както заяви председателят на еворепйската комисия Жозе Барозу. С 27 членки е изчерпан капацитетът на сегашните институции:

“Вярваме, че би било неправилно да продължим с разширяването преди да сме изяснили въпроса за евроконституцията, защото тези въпроси са по-спешни и по-важни”.

Европейската конституция, която бе отвхърлена на референдуми във Франция и Нидерландия, предвижда ограничаване на институциите и процедурите. Тази взаимовръзка засяга главно Хърватия, Македония и по-късно останалите държави от Западните Балкани.

Европейската комисия – административната централа в Брюксел – ще приеме през януари България и Румъния. Председателят на комисията Жозе Барозу сега разглежда въпроса как да бъдат разпределени ресорите, така че всички еврокомисари да вършат смислена работа.