1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българското Черноморие в капана на масовия туризъм.

18 август 2006

Ако преди 6 години България има достъп до 1 % от европейския туристически пазар, сега между 5 и 10% от чуждите туристи проявяват интерес към страната 20 на сто от хотелите по крайбрежието са висококатегориини. Анализаторите обаче са категорични : в близко бъдеще България няма да бъде високоплатена дестинация. /Авторка: Антоанета Ненкова/

https://p.dw.com/p/Aty9
Хотел Варшава
Хотел Варшава

Европейската асоциация на туроператорите определи Хърватия, Чехия и Исландия като най-популярните европейски страни сред туристите. Хърватия е на първо място и по най-добро съотношение между цени и качество.По показателя природна красота на първо място е Швейцария. В Германия туристът получава най-доброто обслужване за парите си. Ако желае кулутра и романтика,отива в Париж. Ако е любител на живописта, пътува за Венеция и Рим.

В България е евтино, вкусно, има хубави плажове и няма тероризъм - това са някои от вариантите на отговор на въпроса защо един западноевропеец би избрал България за лятната си ваканция.През последните 5-6 години се появи и друг отговор: защото в България вече може да се почива и луксозно.

В началото на август, създаденият през 60-те години български черноморски курорт Златни пясъци, ври и кипи -

Въпреки че плажът не стига, въпреки остарялата пречиствателна станция и дъха на канализация, въпреки сергиите край луксозните хотели и свръхзастрояването. Всъщност в разгара на сезона в Златни пясъци не се излива бетон. Кметът на Варна забрани строителството. А до старта на сезона в Златни пясъци са вложени в инфраструктура-улици,пешеходни пътеки и градинки, към 2 млн. лв.

Всичките над 25 000 легла в курорта са заети,твърдят хотелиери. Българинът го няма в традиционния български курорт, но комплексът става все по-популярен сред чужденците. Най-често се чува английска, руска, немска и шведска реч, напоследък все по-често -чешка, полска, унгарска , а от този сезон и румънска.Статистиката регистрира бум в броя на туристите от Румъния. Около 110 000 румънци са почивали до средата на август из черноморските курорти в България, казва по телефона от Букурещ кореспондентът на БНР Георги Василски .

Още миналата година и Европейската комисия за туризъм към Европейския съюз отбеляза, че България е една от най-бързо развиващите се туристически дестинации. Проучването на евроескпертите сочи, че по темповете, с които се увеличават туристите в България, страната изпреварва Италия и Исландия. Българският туризъм отбелязва ръст от 20 % До 2004 година това се дължеше най-вече на германските туристически концерни, които бяха превърнали България в част от бизнеса си. Повечето от българските черноморски хотели са кредитирани от германски туроператори - те рекламираха и привличаха германския турист, за да си върнат инвестициите.

Накратко, през последните 5-6 години, българската туристическа промишеност преживява истински ренесанс. И въпреки че според експертите България развива строителна индустрия, а не туризъм, инвазията на хотелиерския бизнес е най-видимият знак за интензивните години на бранша. Българските курорти са увеличили капацитета си близо три пъти. В черноморските курорти Слънчев бряг и Златни пясъци са инвестирани около 700 -800 млн. евро, включително в изграждането на четири и петзвездни хотели - около 20% от хотелите по Черноморието са 4 и 5 звезди. По данни на Държавната агенция по туризъм само по крайбрежието има над 300 хил. легла в хотели, жилищни сгради и ваканционни комплекси. Нараства като стойност и интересът към ваканционни имоти от страна на инвеститори от Великобритания, Ирландия, Испания и Франция . В момента туризмът дава приблизително 12% от БВП на страната. Прогнозата на туристическия сектор е до две годинини България да се посещава от 5.5 млн. чуждестранни гости, а приходите през 2007г. да надхвърлят 2.5 млрд. евро. Световната организация по туризъм предвижда през 2020 година страната да посрещне 20 млн. чужди туристи.

Наследниците на Мориц и Бертолд Кемпински - в Златни пясъци

Това е знак, че в България вече може да се почива луксозно.

От тази година България е сред 10-те топдестинации на най-големия туроператор в света TUI . На проведения през пролетта Международен туристически панаир в Берлин - най-големият специализиран панаир в света, говорителката на ТUI Стефани Ротер каза за Дойче веле, че от страните в Източна Европа най-търсена е България. На българския туристически пазар, освен водещи туроператорски фирми като Neckermann, TUI, ITS Reisen, IFA, вече работят и утвърдени хотелиерски вериги като Radisson SAS, Hilton, Princess. От миналата година на българското Черноморие е и най-старата европейска хотелиерска верига Кеmpinski Hotels.

През 1897г. Мориц Кемпински и неговият брат Бертолд стартират своя бизнес с магазинче за вино, малък ресторант и няколко стаи към тях. За 100 години компанията за мениджмънт на луксозни хотели включва във веригата си Берлин, Мюнхен, Санкт Мориц, Пекин, Истанбул, Буенос Айрес, Абу Даби, а от 2005г. и българския черноморски курорт Златни пясъци. Това е безспорен знак, че в България вече може да се почива луксозно.

Това констатират и от тримата мениджъри на най-луксозния петзвезден хотел на Балканите -Кемпински Гранд хотел Ермитаж: индиецът Kamal Rijhwani, датчанинът Jasper Francl и германецът Thomas Bаertl. Хотелът посрещна първите си гости през миналата година. Собственост е на чуждестранни инвеститори, обединени в Sigma Capital АД.

Пред микрофона на Дойче веле Thomas Baertl обобщава, че работи за Кемпински от 13 години. Започва в Мюнхен, после - в Унгария, Танзания. И от 6 седмици е в Кемпински Гранд хотел Ермитаж в Златни пясъци. Надява се, че с добре обмислен маркетинг и добре финансирана реклама хотелът ще допринесе за развитието на успешния туризъм в България.

Интернационалният менджърски екип на Кемпински Гранд хотел Ермитаж е разработил и цялостна система от възстановителни и здравни туристически пакети. За тези намерения разказва Jesper Francl, спорде когото възможностите на супермодерния спа център в Кемпински Гранд хотел Ермитаж са уникални, и реално отговарят на категорията пет звезди. Единствено тук в България се използват натурални продукти от Бали. На място думите му потвърждава мениджърът на възстановителния център Иво Николов:

“Оборудването ни е от Индонезия. Имаме продукти от Тайланд.Това, което още не се прави никъде другаде в България, е хавайският масаж-уацо.Това е масаж във вода, държиш клиента на ръце.Просто той е като лист във водата”

Елате и на зъболекар - това е друга покана, която отправят от Кемпински към своите гости.

Пътуването, престоят и зъболечението в България струват около 10 пъти по- евтино , отколкото в Италия , Великобритания или САЩ , казва д-р Антоанета Димитрова, която от няколко месеца прави усмивките на почиващите в Кемпински Гранд хотел Ермитаж по-слънчеви. Ако за една коронка в Италия и Великобритания се плащат 1000 евро, в България цената е 25 евро, уточнява
д-р Димитрова:

“Качеството на услугите у нас е на много високо ниво. Стандартът е по-нисък. И така се получава една добра цена. Аз вече имам няколко клиенти от Великобритания. Те са страшно доволни, че в рамките на един час , между басейна и сауната или другите екстри на нашия хотел, могат да направят и усмивката си по-бяла или да си направят красиви мостови конструкции. Оказва се, че това става за два месеца в Лондон, а тук за пет дни пациентът си тръгва с тричленен мост......А виждате,че нивото на техниката ни е високо, образованието в България по стоматология също е много добро.Накратко конкурентни сме.”

Курортът Златни пясъци не е Марбея, но може и да бъде.

Така обобщава перспективата пред българската туристическа индустрия Георги Велчев.

В българската преса Георги Велчев е известен повече като брат на бившия финансов министър Милен Велчев и по-малко като 37-годишен българин, завършил бизнес администрация и управление на финанси в Inseat и Harvard, работил за "Морган и Стенли", решил да живее от 6 години в Лондон.

В Кемпински Гранд хотел Ермитаж Георги Велчев присъства като един от тримата управители на компанията - собственик на петзвездния хотел-чуждестранното акционерно дружество Sigma Capital. Веселин Данев -юрист от СУ и магистър по управление на финанси от Йейл е вторият управител на Sigma Capital. Третият управител е германецът Henning Krippensdorff.

Георги Велчев вярва в шанса на България да пробие на европейския и световния туристически пазар. Затова още през 1998г. решава да инвестира в българския туризъм. А после да доведе в България и чужди инвеститори, влагащи капиталите си през последните години в Източна Европа. Така в българския черноморски курорт Златни пясъци идва Sigma Capital . Sigma Capital е със седилище в Люксембург и в момента е най-големият пряк и единственият чужд инвеститор в българския морски туризъм.Фирмата е собственик на 1/3 от българските черноморски хотели с 4 и 5 звезди.Българското участие е около 14% във фирмата.

Сред чуждите инвеститори, които Георги Велчев и Веселин Данев убеждават да дойдат в Златни пясъци, са исландецът Тор Бьорголфсон, руската компания Вимпелком и още няколко чуждестранни инвеститори от Австрия, Швейцария, Великобритания ,Германия. Двамата българи им показват,че си струва да се ориентират към сегмента, който прави печалбата в българския туризъм.Това е висококатегорийният сектор на четири и петзвездните хотели - сегментът в българския туристически бранш, където приходите растат най-бързо. Амбицията на двамата българи - управители на чуждото акционерно дружество, е Sigma Capital да се превърне в най-познатата марка на запад за качествен туризъм в България.

Така се стига до строителството на петзвезден хотел в Златни пясъци и до поканата, отправена към най- старата европейска хотелиерска верига да поеме управлението на хотела. Кемпински Хотел Гранд Ермитаж е от все още малкото хотели по българското Черноморие, които без проблем могат да отговорят на изискванията на международни оператори като Star Wood, Marriot, Hayat, Radisson, Hilton, Four Seasons.

България има потенциал да бъде дестинация както за масовия, така и за висококласния клиент. Условието е корекция на астигматизма и на късогледия поглед на българския хотелиер. Туризмът има голям потенциал, но се нуждае от смели инвестиции и професионалисти. Сегментация на пазара и дългосрочно инвестиране в нови луксозни хотели, предлагащи удобства и екстри и менажирани от утвърдени международни компании, ще доведат и задържат висококатегорийния западен турист на българското Черноморие.Този турист не търси ниската цена, а световни стандарти на обслужване и истинско преживяване - лично и незабравимо.

Според Георги Велчев България е станала по-видима за чуждия турист. Ако преди 5-6 години България е имала достъп до 1% от пазара в западна Европа, то сега вече има достъп до 5-10% от тристическия пазар. В България вече е луксозно да се почива .Страната вече не е дестинация само за безработни и пенсионери.

Потенциал за луксозен туризъм има и в хотелите, в които са инвестирали българи, допълва Георги Велчев. И насочва погледа зад фасадата на хотелския комплекс, в който той е инвестирал. Както самият Велчев вече бе уточнил, през 1998г. той прави първата си сделка в България - купува стария хотел Велико Търново и за няколко години изгражда хотелския комплекс Хелиос Спа Ризорт в Златни пясъци. Комплексът от три хотела /категория- 5,4 и 3 звезди/ е на около 250 м. от крайбрежната алея в Златни пясъци. Басейни, джакузи, парна баня, сауна, нов модерен спа център с уникален спа джет, модерен турбосолариум, зала за релакс с чаен бар, консиерж, безплатно влакче за разходки, кино, интернет, предложения за разглеждане на най-старото в света златно съкровище, спешен медицински център, рент-а-кар, фризьор, тенис на корт....

Повече за възможностите за почивка и възстановяване в Хелиос разказват мениджърът на хотела Анелия Василева и д-р Антонина Стоянова-мениджър на хотелския спа център .

Анелия Василева:

Хотелският комплекс е завършен през 2004г. със завършването на петзвездната хотелска част. Разположен е върху площ от 25 000 кв.м., с 505 стаи и апартаменти. Най-честият гост на комплекса е чужденецът ,но бихме искали по-често да идват в луксозните ни бази и български гости. Българинът пътува засега за съжаление повече зад граница. Но в последните 1-2 години има тенденция към завръщане на българина в българските курорти.”

Д-р Антонина Стоянова:

“Преди да започна работа като мениджър на спа центъра в хотелския комплекс Хелиос, съм завършила медицина във ВМА и след това четиригодишна специализация по рехабилитация , физикална терапия и курортна медицина.

От 1977г. съм работила във възстановителния център на Гранд хотел Варна в комплекс Св .Константин и Елена. Известно време съм работила в Кувейт. Пет години бях мениджър на спа центровете в петзвездните хотели Империал и Ривиера бийч във ваканционен клуб Ривиера.Така или иначе възстановителният център тук е най-широко разгърнатият и напълно оборудван спа център в Златни пясъци. Предлагаме естетични терапии, възстановителни терапии, чисто здравословни намеси. И не на последно място това се предлага на адекватни и достъпни цени.”

И все пак България няма шанс в близко бъдеще да стане високоплатена дестинация.Въпреки инвазията на 4 и 5-звездните хотели по българското Черноморие, то остава в капана на масовия туризъм.

Проблеми с инфраструктурата, презастрояване, ниски цени на предлаганите услуги, нископлатежни чужди туристи - това са само част от бариерите пред успешната туристическа индустрия в България. Почивката на чужденците в Златни пясъци, например, обикновено продължава 10 дни. Приходът от турист е около 500 долара. Според оценки на Българската туристическа камара средният приход от чуждестранен турист в България е 43 долара на денонощие /в сумата влизат нощувка, храна и допълнителини услуги. Самолетните билети не са включени/.
В останалите две страни от "златния триъгълник" на туризма на Балканите- Турция и Гърция, приходите от турист са съответно около 46-47 и 65-66 долара.

С други думи чуждият турист получава в българските черноморски курорти всички екстри на съвременното туристическо предлагане на най-ниска цена. Туристите, които идват по крайбрежието в България, са ниско платежоспособни.

Организацията на масовия туризъм, която включва път, спане, храна и услугите в хотела, циментира капана на масовостта.Туристите влизат от летището в "гетото", което туроператорите са успели да продадат. След 10 дни отново се качват на самолета и отнасят снимки със спомен от един басейн и един хотел, които приличат на много други басейни и хотели в други курорти. В куфара е сложено и мускалчето от сергията и Т-шърт с надпис на английски "I love Bulgaria".

Тази формула - минимум усилия-максимум резулта - може да задържи само масовия турист в големите курорти.Но не и да докара онзи, който не обича масовостта. Инвеститорите вече напускат големите български курорти и се насочват към строителството на луксозни ваканционни комплекси. В момента по данни на ДАТ, по българското Черноморие се строят над 15 мегакомплекси от затворен тип.

И още един от парадоксите на българското туристическо лято.

Няма гаранция,че хотел пет звезди по българското Черноморие предлага туризъм пет звезди.

Според Георги Велчев конкуренцията на пазара за предлагане предопределя България да бъде, поне в следващите няколко години, място за евтин туризъм. Все пак 3000 качествени стаи от около 25 000, както е на Златни пясъци, не е достатъчна база, за да се разбият клишетата на евтиния туризъм. Реално петзведните хотели по българското Черноморие са само три, въпреки че категоризираните с четири и пет звезди са около 20% от всички хотели по крайбрежието, твърди Георги Велчев. Нискокатегорийните хотели продължават да прилагат един единствен маркетингов похват - ниски цени. Практика е и петзвездни хотели на първа линия в Златни пясъци да предлагат, през юли и август, легло за по 20 евро. Така че инфлацията на категоризацията и традиционният маркетингов похват - ниски цени, на практика затварят българското Черноморие в капана на масовия туризъм.

Качеството на обслужването е следващия проблем, изтъква Георги Велчев.

На 4-5 звезден хотел трябва да отговаря и персонал със същата категоризация. В момента липсва обучен персонал по българските курорти.Заради ниското заплащане и този сезон продължава текучество.

Проучванията показват, че едва около 25 на сто от фирмените разходи за персонала се харчат за обучението му. Не е тайна за никого, че най-добрата част от българските кадри в туризма се реализират успешно в други страни: Гърция, Испания, Кипър, САЩ и Кувейт. Сравнителни данни сочат, че все още степента на удовлетвореност на туристите от нивото на обслужване в България е по-ниска от степента в Гърция и в Турция.

Хотелският комплекс Хелиос възнамерява да прояви по-голяма активност към инвестиции в квалификацията на своите служители, въпреки изявената сезонност на българския туризъм и свързаното с него текучество на персонала. През последната година и половина комплексът е сключил договори с училища и университети, подготвящи кадри за туризма. Освен стажове, кратки обучителни курсове, се провеждат и тренинг модули за придобиване на умения в масовите професии в бранша- сервитьори, бармани, камериерки, рецепционистки. Пиколото на входа на хотелите с марката Хелиос също се обучава.

Какво още затваря българските черноморски комплекси в капана на масовия туризъм?

“След демокрацията в българските черноморски курорти се трупа само маса.

Докато не се намесят професионалистите, българският туризъм ще остане в капана на масовостта” - това е позицията на д-р Емил Илиев - дерматолог, член на борда на директорите на Световната асоциация по акупунктура, гост професор в Швейцария, Австрия и Германия, бивш главен лекар на валутните поликлиники на българското Черноморие, днес - един от специалистите, които насърчават развитието на балнео- и спа туризма в България.Според д-р Илиев бъдещето на българската туристическа индустрия е в луксозния и в балнео- и спа туризма.

В края на 70-те години в България идват висококатегорийни туристи, припомня д-р Емил Илиев:

“Пред някогашния хотел "Златна котва" спират автомобили с марка Ферари и Ламборджини. България вече имаше хотели за конгресен туризъм и балнеология. Така че, в един момент страната имаше един проблясък в туризма. За съжаление в средата на 80-те години българският туризъм бе обезглавен - партийни кадри подмениха добрите мениджъри.Те нанесоха непоправими щети - изоставиха базата, спряха инвестициите и започна разрухата в българския туризъм.”

В хаоса на промените в България бармани оглавиха туризма в страната, подчертава д-р Емил Илиев:

“Примерно председателят на ОС в Несебър има 17 хотела в Слънчев бряг. Той е бивш барман.Нямам нищо против барманите, но от барман никога не може да стане хотелиер ,който да доведе елитни туристи.Той ще допусне Слънчев бряг да стане каменен град,бетон.

В масовия случай днес собственици на хотелите по българското Черноморие са посредствени хора. Събориха Летния театър в Слънчев бряг. Сега изливат бетон, превръщат хотелите в мавзолеи,строят некачествено и на парче.Понякога и направо на плажа. На тях не им трябват елитни туристи и театър. Трябват им легла и чалга. Те трупат маса и докарват бедния западен турист, от който българският туризъм иска да избяга.”

Д-р Емил Илиев обобщава, че ако иска да остане туристически пазар на бъдещето и да запази ескалиращите си темпове на развитие, България трябва сериозно да инвестира и в обучение на персонала в туристическия бранш.

Според последни оценки на Световната организация по туризма през последните 2 години секторът губи над 6 млн. работни места в резултат на спада в световния туризъм. За сметка на това страни от Източна Европа / България, Хърватия, Полша, Чехия/ печелят нова популярност. Източна Европа е новият голям фронт, подчертават експертите.

В началото на лято 2006 и германският всекидневник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” писа, че според експертите икономическото бъдеще на България ще е амалгама от туризъм, земеделие и пъстра китка от няколко индустриални бранша. Прогнозата на Еврокомисията за 10.5 млн. туристи в България годишно е реална, според местни анализатори. Това означава приходите от сектора да скочат до 9 млрд евро. Но затова е нужно преструктуриране на индустрията - не само по вид туризъм, но и по сегменти на търсенето. Нужни са обмислена държавна стратегия, стандарти за застрояване на курортите и за обслужване в сектора, добре финансирана реклама на запазената марка България, смели дългосрочни инвестиции, включително и в инфраструктура, и професионалисти. Нехайството на бюрокрацията и корпоративни интереси бавят вече трета година приемането на закон за Черноморието. Липсата на правила за безконтролното свръхзастрояване изправят хотелите по българското крайбрежие пред залахата от "майоркизация".

Да, в България е евтино, вкусно, няма тероризъм, има хубави плажове и вече може да се почива и луксозно. Традиционният български курорт Златни пясъци не е Марбея, но може и да бъде.Само с евтино море и с евтина бира България няма да задържи туристите.