Важна победа на Хилари Клинтън

Една английска пословица казва: "В политиката 24 часа са цяла вечност". В навечерието на гласуването в Ню Хампшър анкетите даваха на Обама преднина от цели 12 процента спрямо Клинтън. След което последва най-големият провал на аугурите след президентските избори през 1948, когато републиканецът Томас Дюи си легна вечерта сигурен в победата, за да се събуди на следващото утро разгромен. Новият президент се казваше Хари Труман.

Боговете изглежда се пошегуваха с младия сенатор от Йлинойс. Променливата богиня Фортуна отново се усмихна на Клинтън. През 1992 Бил Клинтън изгуби както в Айова, така и в Ню Хампшър, но през ноември влезе в Белия дом. Може ли Хилари да последва примера на мъжа си? Със сигурност. Тя е човек с безкрайна амбиция. В лицето на мъжа си тя разполага с най-добрия предизборен помощник, а освен това касата й е пълна с 100 милиона долара. И още нещо: подобно на котка, Хилари е способна дори падайки да се извърти така, че да се приземи на лапите си.

В американските избори не става дума за програми,

а за доверие, симпатия, харизма. Който е виждал г-жа Клинтън отблизо, веднага е забелязал главния й недостатък. Всеки жест, всяко изречение, всяка усмивка е като по сценарий. Но тя е усвоила от мъжа си високото изкуство на "триангулацията": избягвай крайностите, дръж средата, като постоянно коригираш курса. Това изкуство й вдъхна нов живот след ужасното поражение в Айова.

Новата Хилари унищожи ореола на Барак Обама така бързо, както той възникна в Айова. Води се надпревара между два принципно различни типа политици. Клинтън излъчва компетентност и интелигентност; Обама очарова хората със свежест и непоквареност. Клинтън е истаблишмент, Обама е новото, макар че никой не знае какви точно са възгледите му.

Нищо чудно, че в Айова за него гласуваха почти 60 процента от най-младите, но по-малко от 20 процента от пенсионерите, докато при Клинтън е обратното. Опит срещу обновление: след Ню Хампшър не е вече така очевидно, че Обама ще се наложи. Ако нацията иска промяна, защо тогава при републиканците се представя така добре 71-годишният сенатор Джон Маккейн?

Опит или обновление?

Американците са недоволни от състоянието на страната им, особено от икономиката. Джордж Буш се намира на дъното на популярността си, но народът дава лоши бележки и на своите представители в Конгреса. Три четвърти от американците са на мнение, че страната им е "на погрешен път". Но накъде искат да поемат? И с кого? С Клинтън, с Обама, или пък с бащицата Маккейн?

Едно е ясно обаче още от сега. Младият Барак Обама олицетворява една втора, една нежна американска революция. Изведнъж 200 години робство, гражданска война, расови войни се оказаха заличени като с магическа пръчица. Това, че един чернокож постигна такъв успех в консервативна, бяла Айова, е жест на помирение на Америка към самата себе си.