Ваймарският триъгълник иска съживяване

Преди 25 години, на 28 и 29 август 1991 година външните министри на Германия, Франция и Полша Ханс-Дитрих Геншер, Ролан Дюма и Кшиштоф Скубишевски се срещат във Ваймар. И слагат началото на т.нар. Ваймарски триъгълник. В декларация от десет точки тримата министри излагат визията си за "Бъдещето на Европа". В нея става дума за общата отговорност на тези страни за общоевропейското бъдеще. Ваймарският формат има за цел да спомогне за присъединяването и на другите нови демокрации от Средна и Източна Европа към ЕС. И той действително дава безспорен принос в процеса на разширяването на ЕС. Също като и в приемането на Полша и нейните съседки в НАТО.

След 2004 година Ваймарският триъгълник започна да губи влияние. Провалиха са всички опити да бъде използван като база за големите политически предизвикателства. Все пак в апогея на украинската криза през 2014 година Ваймарският триъгълник даде още веднъж силен импулс, когато през февруари външните министри на страните от него се срещнаха с украинския президент и лидерите на опозицията в Киев.

Мисията изпълнена?

25 години след създаването си Ваймарският триъгълник обаче е просто един от многото форуми за редовен диалог. Това не е чак толкова лошо - нали мисията е изпълнена! Само че времената се промениха драматично. Бежанската криза, новата руска непредвидимост, терорът и не на последно място Брекзит се стовариха едновременно върху Европа. Нима не е възможно в тези условия солидарността между трите големи европейски държави да бъде един важен сигнал? Сигнал на стабилност и приемственост? Не е ли възможно чрез сътрудничеството между три тъй открояващи се държави като Франция, Германия и Полша да бъде положено ново европейско начало?

Засега няма признаци за подобно нещо. Полският външен министър Витолд Вашчиковски дори обяви през април формата за изчерпан. Полша, която е една от най-влиятелните източноевропейски страни, търси вместо това близостта на Вишеградската четворка и двустранни договорености с други източноевропейски страни - преди всичко, за да даде отпор на миграционната политика на Ангела Меркел. Франция пък е ангажирана преди всичко със самата себе си в контекста на терористичната заплаха, икономическите проблеми и отслабените позиции на президента Франсоа Оланд. Кой да мисли при това положение за Ваймарски триъгълник?

Слаби признаци на нова политическа динамика

Юбилейната среща във Ваймар се провежда в края на една седмица, наситена с многобройни двустранни срещи. Тази седмица започна със срещата в Италия на новия триъгълник между федералната канцлерка Ангела Меркел, Матео Ренци и Франсоа Оланд. Германия има жизнен интерес от сътрудничеството със своите съседи. А Полша и Франция са най-важните сред тях.

Днес страните от Ваймарския триъгълник са най-големите представители на три, макар и различни сфери на европейските интереси. И функционирането на тази ос е от решаващо значение за икономическото и политическото сътрудничество. Както и за сигурността в Европа. Затова е окуражително, че полският външен министър иска да съживи ваймарския формат и да назначава координатори преди важните срещи на тройката.

Ваймарският триъгълник отдавна вече не е в помощ на интеграцията в Европа. Той обаче си остава диалогичен формат на една централна геополитическа ос на европейския континент, обхаващата около 150 милиона души от три големи нации. Този формат трябва да използва своя потенциал и на тази база да се превърне в движеща сила при решаването на големите европейски проблеми. И то независимо от вътрешнополитическите и двустранните напрежения, предизвикани преди всичко от полския завой надясно.

Независимо от всички различия, Полша, Германия и Франция имат все още много общи интереси. В сферата на отбранителната политика и политиката за сигурност, както и в сферата на европейската интеграция. За жалост, въпреки обективните шансове, националните егоизми и взаимните обвинения затрудняват значително съживяването на този формат. Независимо от това, Ваймарският триъгълник е символ на една успешна история на интеграция. И от този символ неговите членове могат да почерпят сили за новата интеграция в Европа. Всичко зависи от тях.