Вашингтон залага на Берлин

Президентът Джордж Буш залага на Германия, която от 1 януари поема ротационното председателство на ЕС, както и на групата на най-важните индустриални страни плюс Русия.

“Ние си сътрудничим много тясно с Германия и сме убедени, че германците ще се представят успешно начело на ЕС”, казва Даниел Фрийд, който завежда европейския отдел в американския Държавен департамент. Този оптимизъм се базира на схващането, че Ангела Меркел е не само приятелка на правителството Буш, но притежава и достатъчна политическа тежест, позволяваща й да наложи своята линия.

След раздора с бившия канцлер Шрьодер във връзка с иракската война, сега президентът Буш отново вижда в Германия един от най-важните партньори на Америка в Европа. Тъй като догодина неговият най-близък приятел, британският премиер Тони Блеър, се оттегля от поста си, отношенията с Меркел и Берлин стават още по-важни. “От днешна гледна точка Ангела Меркел е главният съюзник на Джордж Буш в Европа”, подчертава Карин Донфрид от фондацията Джърмън Маршал Фънд и припомня, че на континента е пълно със слаби държавни и правителствени ръководители.

Една от най-важните за американците теми е зависимостта на Запада от петрол и природен газ. Но тук Буш и Меркел са на противоположни позиции: докато американският президент предупреждава за рисковете, свързани със зависимостта от нестабилни или политически недолюбвани държави, германската канцлерка изтъква опасността от затоплянето на земната атмосфера.

САЩ са загрижени също от растящото влияние на Русия на световния енергиен пазар, обръщайки внимание на германската зависимост от руските доставки на природен газ. По време на германското председателство тази тема ще играе вероятно важна роля на предстоящите преговори между ЕС и Москва. За разлика от Шрьодер, Меркел “е готова на по-безкомпромисен курс към Русия”, смята Джулиане Смит от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Освен това американците очакват от европейците по-активен ангажимент в Афганистан. Във Вашингтон са наясно разбира се, че не могат да очакват от Германия да изпрати още войски, но се надяват поне, че европейските страни биха могли да се включат по-активно в усилията за възстановяването и развитието на Афганистан.

Очакванията на американците причиняват известно главоболие на германските политици. “Германците се опасяват, че американските надежди са прекалено големи”, казва Карин Донфрид. В тази светлина бе логично американското правителство да посмекчи тона на своите изявления. Говорител на Държавния департамент подчерта, че никой не искал да създаде впечатлението, че от Германия се очакват чудеса.