"Вашингтон таймс" за миграцията от България

в Германия, следвана от САЩ и Испания. Около 15 процента от българите на възраст между 15 и 60 години все още се надяват да се изнесат в странство - се научава от допитване на българския Национален статистически институт.

Въпреки, че България е на път да се присъедини към ЕС след две години, страната е по-бедна от западните си съседи. Средната месечна заплата възлиза на 211 долара, а безработицата - на 12 процента. Но Кристън Годси, професор от Бадуан колидж в щата Мейн, която е правила проучвания в България в продължение на повече от десет години, казва, че безработицата сред младите е два пъти по-висока от официалното равнище за страната. "Много младежи напускат България по напълно обясними причини - казва тя. - Безработицата е висока, а качеството на висшето образование силно компрометирано." И все пак г-жа Годси не смята, че в българския случай може да се говори за "изтичане на мозъци".

Впрочем постепенно се очертава изглежда известна промяна, тъй като повечето младежи, които отиват в чужбина, правят това, за да следват. Други пък, с дипломи за висше образование от България, мигрират главно по разни курорти, работейки по хотели и ресторанти.

България е страната с най-бързо стопяващо се население в Европа. Към миграцията се добавя и резкият спад в раждаемостта. По изчисления на лондонското списание "Икономист", през 2006 населението на страната ще падне на 7, 3 милиона. "След 1992 станахме свидетели на миграцията на хиляди млади хора, което за България е истинска катастрофа" - казва Христина Митева, директорка на българската пенсионна служба, добавяйки, че става дума предимно за млади, образовани хора. Правителството, заето с борба срещу корупцията, модернизиране на правосъдната система и повишаване на стопанския ръст, не полага специални усилия, за да задържи младите хора. Г-жа Митрева предупреждава, че в България броят на възрастните хора започва драматично да надвишава броя на младите, което представлява огромен проблем за почти банкрутиралата пенсионна система.

За да бъде тази система ефективна, съотношението между трудещи се и пенсионери трябва да бъде поне четири към едно - обяснява тя. А в България съотношението е по-малко от едно към едно. Реформата на пенсионното дело, заедно с вградените различни спасителни мрежи, едва ли ще реши проблема. По изчисления на ООН делът на българското население над 65 години ще се удвои на 30 процента от 2000 до 2050.

Положението вероятно ще се влоши, защото раждаемостта едва ли ще се увеличи, а колкото повече млади българи просперират в чужбина, толкова повече техният успех ще стимулира и други да последват примера им, отправяйки се на гурбет към Европа или Северна Америка. "Когато младежта напуска една страна, това означава, че в тази страна нещата не вървят добре" - отбелязва професор Годси, но добавя и един по-ведър акцент: българските гурбетчии изпращат редовно пари на близките си у дома.