1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Венецуелските пари: Има ли в тях и "българска връзка"?

Джулия Саудели | Александър Андреев
11 март 2019

Милиарди долари са изнесени от Венецуела и изпрани чрез посредници и банки. В подобна схема навярно е участвала и българска банка. ДВ разговаря с журналиста Инго Малхер, който е разследвал темата за венецуелските пари.

https://p.dw.com/p/3Em2N
Снимка: picture-alliance

Журналистът от германския седмичник "Ди Цайт"е проследил дейността на един германски банкер, помогнал за препирането на над един милиард мръсни пари. Според неговите показания, участници в схемата са били и тримата доведени сина на президента Мадуро. Част от парите са се озовали в САЩ, а това е довело до намесата на американските власти. ДВ се свърза с Инго Малхер, за да потърси отговор на въпроса дали в тази схема се появяват хора и банки, свързани с България. Журналистът не беше попадал на "българска връзка", но разказа за милиарди мръсни пари, изнесени от Венецуела към Малта, Испания или Швейцария. Предлагаме Ви интервюто с Инго Малхер с известни съкращения. Впрочем, журналистът изрично помоли за връзка с източници в България, които могат да подпомогнат бъдещите му разследвания.

Инго Малхер: В края на миналата година в САЩ беше осъден германският банкер Матиас Крул, работил за швейцарска банка. Присъдата от десет години лишаване от свобода беше произнесена заради пране на пари и съучастие в прането на пари. Става дума конкретно за един случай, свързан с държавната петролна компания във Венецуела PDVSA и за користни измами, свързани с обменния валутен курс. Според американската прокуратура, с помощта на служители в PDVSA група от хора са присвоили 1,2 милиарда долара именно чрез тази схема, използваща валутните курсове между местната валута „боливар" (Венецуелски Боливар VEF – бел. ред.) и долара и еврото. Част от тези пари после са попаднали в ръцете както на високопоставени венецуелски политици, така и на доведените синове на Мадуро, а германският банкер е получил комисионна от 600 000 евро.

Как точно са били присвоявани парите?

Инго Малхер: Във Венецуела курсът на местната валута към долара е твърдо фиксиран от Централната банка. Но не всеки може да си купува долари по този курс, защото това би ускорило галопа на инфлацията и би довело до още по-бързо обезценяване на местната валута. Ето защо долари могат да купуват само определени фирми - и то с изрично разрешение. Една от тези фирми е PDVSA. Всички останали са принудени да си купуват долари по черния курс, който е около десет пъти по-висок. В случая измамниците притежават долари. С тях купуват на черния пазар местна валута „боливар" и предоставят голям кредит – именно в боливари – на PDVSA. После държавната петролна компания връща този кредит в евро или долари, а „кредиторът" получава десеторна печалба.

А защо PDVSA се нуждае от кредити?

Инго Малхер: Оперативният бизнес винаги се нуждае от добри кредити – и ги взима. В нормалния случай би трябвало да издават акции или облигации, за които да се наддава. Но те не са го направили, а просто са сключили договор за кредит между PDVSA и измамниците. За тази цел са необходими вътрешни хора, които взимат подкуп. Само с тяхна помощ може да се сключи подобен договор за кредит. Тъкмо поради това прокуратурата на САЩ твърди, че това са мръсни пари.

След което парите се изпират в чужбина. Как става това?

Инго Малхер: Използвани са били много и най-различни модели. Известно е, че една много голяма част от парите първо е била насочена към фирми-пощенски кутии в Малта, които принадлежат на подставени лица. После парите се завъртат в различни бизнеси в Малта и в други страни – купуват се облигации или недвижими имоти, например. В Испания са били купувани много недвижими имоти. Част от парите са били трансферирани през няколко банки, докато първоизточникът вече стане непроследим.

Трудно ли се прикриват следите на такива пари? И дали самите банки лесно приемат такива парични преводи?

Държавната петролна компания на Венецуела ба засегната от санкциите
Държавната петролна компания на Венецуела ба засегната от санкциитеСнимка: Reuters/A. Martinez Casares

Инго Малхер: Всичко е много сложно и може да сработи единствено, ако имаш съучастници, които добре се ориентират във финансовата джунгла. И най-вече – ако имаш съучастници вътре в банките и дори банкери, които притежават собствена частна банка. 

Българските власти разследват подозрението, че в такава схема е участвала и една българска банка, където са пристигали пари от PDVSA? Смятате ли, че в случая също става дума за пране на пари?

Инго Малхер: Теоретически това, разбира се, е възможно. Ако в България има хора, които знаят повече по въпроса, много ще се радвам да установя контакт с тях. Страни като България (но и Германия) са привлекателни за такива операции. Едно от важните условия е в страната да има стабилна валута – например еврото. Измамниците освен това преценяват в кои държави има подходящи структури, където имат добри контакти с местни банки и банкери. Така парите могат да изтекат към България, примерно, или пък към Швейцария или Германия – навсякъде, където банковият надзор е относително слаб. В такива страни се търси банка, през която могат да се извъртят парите, търсят се доверени лица и финансови посредници, които срещу сравнително висок хонорар могат да осъществят трансакциите. Реалистично е и в България да се е случило същото, ако съдя по факта, че властите в САЩ се отправили конкретно запитване до българските институции. Това е сериозен индикатор, понеже в момента САЩ издирват по цял свят парите на PDVSA. Те със сигурност са отправили запитвания към редица страни, включително и към България.

Вие чували ли сте за някаква „българска връзка“ във Вашето разследване?

Инго Малхер: В моето разследване около дейността на германския банкер Матиас Крул името на България не се е появило нито веднъж.

Имате ли представа за каква обща сума незаконно изнесени от Венецуела пари става дума?

Инго Малхер: За случая с германския банкер вече стана дума – там сумата е 1,2 милиарда долара. Известен е и още един случай с швейцарски банки, където сумата е доста по-висока – 4,5 милиарда долара. На фона на тези разкрития аз предполагам, че общата сума е още по-висока.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми