Вестникът на германската Лява партия “Нойес Дойчланд” разговаря с Велко Вълканов

Според отговора на Велко Вълканов, представен преди това в каре като пенсиониран професор по международно право, дългогодишен депутат, председател на Антифашисткия съюз и неуспял кандидат-президент, на въпроса какво се е променила в България след приема в ЕС, положението не се е подобрило, а напротив. Социалната ножица се отваря все повече и това е преди всичко за сметка на пенсионерите. Сестрата на Велко Вълканов получавала пенсия 120 лева, а самият той получавал максималната в размер на 490 лева. След това професорът се спира на неморалността на тази ситуация, в която старото поколение, изградило страната, “просто се отстранявало”. Той бил винаги безпартиен, но предвид на новите условия ставал с всеки изминал месец все по-ляв, по-социалистически, даже се превръщал в комунист. Системата била по своята същност порочна система. Не било вярно, че мнозинството искало тази система. В страната царяла голяма апатия. Мнозина се чувствали предадени от Съветския съюз. Вижте какво стана с Югославия, след като се възпротиви срещу всемогъществото на САЩ: бомби разрушиха страната. Очевидно това “наказание” е оказало влияние върху българската политика. БСП била винаги против войната и винаги организирахме големи демонстрации. Но след спечелените избори ръководството си променило мнението. Според Велко Вълканов президентът Първанов и премиерът Станишев се боели от САЩ. Всички изпитвали страх. Днес БСП била в коалиция с царисткото НДСВ и както изглежда вече нямало съществени политически противоречия. България била малка страна и не можела да издържи сама на натиска от САЩ и Западна Европа. А трябвало и да се каже, че властта корумпира. Единствената опозиция била крайно дясна: Атака. Лидерът Волен Сидеров, дяснорадикален антикомунист, обаче понякога хвърлял леви фрази като “Вън от войната в Ирак” или “Удвоете пенсиите”. А това било перфидно и по свой начин перфектно.

На въпроса за демографския срив в България и затгубата на 12 на сто от българското население, предпочели емиграцията Вълканов отговаря , че при тези заплати не било чудно, че който може емигрира. Зад фасадата с лъскавите коли и скъпи дрехи живеели хиляди, които нямали нищо. Условията в провинцията били често невероятни. Държавата била абдикирала от всички свои функции, това вече не било държава, а зле стопанисвано акционерно дружество.