Вестник “Франкфуртер Рундшау” за източното разширяване на ЕС

Швейцарецът Рожер де Век, бивш главен редактор на германския седмичник “Цайт”, неотдавна каза нещо умно: в каквото и да се обвинява червено-зеления правителствен съюз, в едно нещо не бива – в ксенофобия. Няколко дни по-късно неговото намекнато пророчество се сбъдна и то на равнище “европейска политика”, която политика под управлението на Ангела Меркел ще трябва да преглътне сериозна загуба на еуфория. “Възможностите на гражданите на Европа били надценявани”, казва тя угаждайки на тези граждани, а България и Румъния като че ли й се иска тутакси да изхвърли отново вън от Европа. “Присъединителните договори са приети”, констатира тя, скърцайки със зъби в интервю с “Франкфуртер Рундшау” и веднага добавя: “ще внимаваме обаче много точно, условията за членство, да бъдат изпълнени и от двете страни!” А би трябвало да се разбира от само себе си, че трябва да се внимава за съблюдаването на условията. Какво следователно иска да ни каже тя, като се спира на това разбиращо се от само себе си нещо? Първо: че ГСДП и зелените са мижали и с двете очи, а второ /и много по-важно/, че “всъщност не искаме българите и румънците в Европа. Точно както и турците, които са съответно ядосани от това.

Понастоящем е понякога трудно да се направи разликата между популизъм, предизборна борба и истинско определяне на политическите позиции. Ала риториката на спирачката, на подклаждането на страхове, на антиеуфорията по отношение на ЕС е твърде явна у Ангела Меркел. Тя не се осмелява, да заяви, че французите се озоваха в капана на собствената си глупост – със сигурност не надценяването на възможностите им не бе причината за тяхното “нон!” Французите нямаше да трябва да преизбират преди три години Ширак за президент, който се е вкопчил в поста си и заради имунитета, ако преди това не бяха дали толкова много гласове за десния радикал Льо Пен.

Гражданите на Европа не са с надценени възможности. Те са недоволни поради причини, за които трябва да заговорят политиците. Срещу които евентуално трябва да се бранят. По-правилно би било да се каже, че ние, германците, сме с подценени възможности, защото ни лишиха от дебата за конституционния договор на ЕС и вместо това с красиво единомислие си го гласуваха в Бундестага. На този вот членовете на Бундестага изглеждаха още по надпартийно убедени в идеята, че надеждна Европа в дългосрочен план ще може да предолоее старите националистически и идеологически заблуди от 20-ти век. Сега отново призивът към провинциални афекти изглежда отново се смята за шик. Няма съмнение, че Ангела Меркел достигна до старата Федерална република.